петък, 3 декември 2010 г.

В центъра на съня

Всичко, което ни променя е тук.

След дългото потракване
на епруветки, колби, странни съдове,
в които времето тече,
подобно на кръвта във вените на алхимик,
намерил пулса на вселената в притъмнена стая.

Пера от феникс, които горят със синкав пламък.

Изчезва всичко двойнствено
и двамата се сливаме в едно.
Блажени, спящи,
поели живот от най-загадъчното наргиле.

Тук са тайнствените сокове,
които ни променят.
Нима и петият елемент
не е в утробата на тази стая?

Искаше благоухания и аромати?
Ето ги, заедно с моя дух, повдигащ завесата,
които се носят право към центъра на съня.

вторник, 23 ноември 2010 г.

Сияние

Величествените неща са като сияние,
преминало за миг през времето.
Остава дирята на гълъба
и побелялото небе от облаци.
А казват, че невидими са стъпките,
които правят боговете.

Поседнали на пухени възглавници,
до днес и ние репетираме
под съпровод на хор от ангели.
И въпреки, че сме омаяни
от звуците на нежни лири,
така понякога ни се приисква,
да грабнем бързо контрабасите
и да сменим завинаги оркестъра.

Дали Ел Греко ще ни го прости?

вторник, 16 ноември 2010 г.

* * *

Сърцевина в сърцевината
споделяш ядката
и храниш другите със себе си

троха
но колко е голяма
и нищото
стопява се
изчезват страховете

напипай
пурпурния пулс на изгрева
отблясъците на мига
неповторимите следи на свечеряването

и остави за фон
сърцето си недорисувано

понеделник, 15 ноември 2010 г.

Обърни се назад

Обърни се назад!

Изтърколиха се годините,
а каруцата от детството
още скрибуца по калдъръмите
и небесно-синьото на спомените
не остарява.

Навсякъде можеш да свиеш гнездо,
но ти се обръщай назад,
за да видиш кои те обичат,
на кой се присънваш в съня,
откъде се чува звън на камбани.

Лиана е съдбата ти.
Увива те с разголени желания,
с ръце, които те докосват до зори.
Но, ти, недей забравя!
Обръщай се назад!

неделя, 14 ноември 2010 г.

Синя птица

Създаваме пропасти.
И падаме в тях –
минути, часове, години...
Грехопадението има време
да се превърне в синя птица
и да се слее с хоризонта.
После е трудно да познаеш,
тя ли те е прегръщала с крила
или на теб са ти поникнали.

Но животът е странен –
понякога човек следва себе си,
преследван от себе си.
А облаци надвисват
само над черногледците.
Добре, че слънцето се ражда
пред очите ни, за да показва
колко са красиви дните
и къси сенките.

събота, 13 ноември 2010 г.

Алегория

В един момент от своя живот
всеки заприличва на кучето си.
(Ах, ако няма такова!)

О, верни приятелю,
не следвай стъпките,
изминали другите ти лица.
Едно е, да погледнеш смело напред,
друго, да сложиш шапчица - невидимка.

Колкото и гъста брада да носиш,
няма да заприличаш на лъв.
На него зъбите ще окапят от старост,
на теб – от вроден страх.

И когато се оглеждаш в огледало,
и разпознаеш собствения си триптих,
недей да лаеш от удоволствие!

петък, 12 ноември 2010 г.

Ноемврийска разходка

Порой от листа
легла от ланска шума
гъби по-красиви
от представите ми

оттатък тази гора
небето е болно
и дрипаво

не търся пътеки
улавям се в паяжини

и искам да се изгубя

сряда, 10 ноември 2010 г.

Песничка за суетата

Това натрупване на суета не е от птички.
Съвсем естествено е и поетът да лети
и да събира думите като тревички.

Това натрупване не е гнездо, в което ти
си сваляш белезниците и ставаш друг.
А вън полира вятърът с небесен струг.

Аз виждам как на кладата се трупат
еднодневки вечни, трупове на книги.
Прехвърчат на ята, вървят на групи
към свойто аутодафе шушумиги.

А някои си мислят, че са тези чучулиги –
потомки на възкръсналия Феникс,
които ще оставят дирите на гений,
и пепел, от която ще политнат книги.

понеделник, 8 ноември 2010 г.

Пантум

Момиче, имаш шоколадов вкус.
Разтопяваш се пред отворения прозорец.
Лъчите на слънцето се плъзгат по кожата ти
и проникват до сенките на твоите мисли.

Пороят на думите те залива
до тънката бяла шия.
Когато минавам, обръщаш нежно гръб.
Голотата ти плете паяжини,
в които неволно попадам.
Пчелите кацат в косите ти.
По улицата жужат момчета
и търсят кошера на страстта.
Може би така започва играта...

Лъчите на слънцето се плъзгат по кожата ти.
До тънката бяла шия.
В които неволно попадам.
Момиче, имаш шоколадов вкус.

неделя, 7 ноември 2010 г.

Стимулант

Колко странни са сутрините на един самотник,
събрал в чаша кафе липсващото време.
Целият абсурд е в лъжичката,
която предизвиква този хаос.

Минало, настояще и бъдеще се издигат над кафето
като дух, който очаква три желания:
Мигът от снощи да е днес,
мигът от днес да е утре,
мигът от утре да си ти.