Създаваме пропасти.
И падаме в тях –
минути, часове, години...
Грехопадението има време
да се превърне в синя птица
и да се слее с хоризонта.
После е трудно да познаеш,
тя ли те е прегръщала с крила
или на теб са ти поникнали.
Но животът е странен –
понякога човек следва себе си,
преследван от себе си.
А облаци надвисват
само над черногледците.
Добре, че слънцето се ражда
пред очите ни, за да показва
колко са красиви дните
и къси сенките.
Къси са сенките на високото слънце. Достатъчно високо, за да не изгорим и достатъчно близо за топлина.
ОтговорИзтриванеЧестит Ден на християнското семейство!