петък, 24 септември 2010 г.

Сacería de brujas

1/ Разследване


Няма улики
викът ти
да е съучастник на ръката.

Но себе си,
когато пренаписваш,
готов ли си да премълчаваш?

Празен за лъжата
оглушава
листът.



2/ По(следствие)


Пресъхнал глас. Кладенец,
пълен с трупове
на думи.
Един полудял поет
по следите на отреченото
и предначертаното.

И много неродени свидетели.



3/ На свобода


Изпълзяват от дупките думи,
сочни, дебели, зелени.

Истината е блато,
в което квакат щастливци.

вторник, 21 септември 2010 г.

Пролет, болница, мир

Гълъби, по парапетите на 5-тия етаж
в отделението за дебели черва и маркучи.
Гледат ме с очакване,
по-гладни от болните,
и по-жадни от лекар след операция.

Храня ги с трохи от геврек,
(ореолът на моето милосърдие),
а те стават десетки.
Десетки символи на мира
воюват за своето оцеляване.

понеделник, 20 септември 2010 г.

Богиня на лова

Студени пръсти дъждовете имат,
студено ме прегръщаш ти.
Предвестници за есен и за зима,
за самота и локви от лъжи.

Сезоните отлитат като птици
и търсят другаде гнезда.
И само сълзите по жиците
ще капят в наранената бразда.

От лятото остана само спомен,
забит в гърба ми всеки ден.
И нощите, в които вероломно
си ме превръщала в елен.

неделя, 12 септември 2010 г.

Превъплъщения

Пяна и водовъртежи -
на бреговете им се вие свят
и падат в клопките на дивата река
очи, изплашени
от придошлия бяс на боговете.

Пъстървите се плашат
от пъстротата на деня
и бягат лудо от сенките надвесени.
А морското равнище
се надига и надига
и носи неизлюпени въпроси.

Камъните са удавници,
обречени да преживяват
превъплъщенията на една земя...

Прекрачвам
като римски мост годините
да разбера, че пак съм жив -
от двата бряга на живота.

сряда, 8 септември 2010 г.

На фон от танцуващи

Перата от марабу помнят
диджея
глобуса
земята се върти
на пръста на ръката ти

и танца на чорапчетата
бримката пусната
нагоре по вените
до примката
която граничи с дъха ми

неделя, 5 септември 2010 г.

бурен

къщата брадясва
след хората които
бързо си отиват

(лятото е път
за гущери и змѝи)

при сивото поле
от кръстове
се връщам

(често)

светлината
упоява
болката

четвъртък, 2 септември 2010 г.

Тининч Пдитин

Той рано или късно ще умре
И аз трябва да напиша някакво послание,
Например, такова – животът ти беше по-хубав от моя
Или пък – той беше по-дълъг от моя,
Но, уви, сега си толкова далече,
Че не ми се иска да съм вечен.

Патологично е в този момент
Да слагам на някаква измислена смърт комлимент.
Искам просто и реално да възвеличая
Този, който за смъртта нехае.
И да ви кажа честно, че рано или късно всеки умира,
Но не всеки със собствената си лира.

сряда, 1 септември 2010 г.

* * *

Счупих огледалото,
като поличбен ритуал.
Да предизвикам дявола,
да видя черното на бялото
и на съдбата наметалото.

Счупих огледалото.
Капките кръв
по умрелия гълъб закапаха.