1/ Разследване
Няма улики
викът ти
да е съучастник на ръката.
Но себе си,
когато пренаписваш,
готов ли си да премълчаваш?
Празен за лъжата
оглушава
листът.
2/ По(следствие)
Пресъхнал глас. Кладенец,
пълен с трупове
на думи.
Един полудял поет
по следите на отреченото
и предначертаното.
И много неродени свидетели.
3/ На свобода
Изпълзяват от дупките думи,
сочни, дебели, зелени.
Истината е блато,
в което квакат щастливци.
петък, 24 септември 2010 г.
вторник, 21 септември 2010 г.
Пролет, болница, мир
Гълъби, по парапетите на 5-тия етаж
в отделението за дебели черва и маркучи.
Гледат ме с очакване,
по-гладни от болните,
и по-жадни от лекар след операция.
Храня ги с трохи от геврек,
(ореолът на моето милосърдие),
а те стават десетки.
Десетки символи на мира
воюват за своето оцеляване.
в отделението за дебели черва и маркучи.
Гледат ме с очакване,
по-гладни от болните,
и по-жадни от лекар след операция.
Храня ги с трохи от геврек,
(ореолът на моето милосърдие),
а те стават десетки.
Десетки символи на мира
воюват за своето оцеляване.
понеделник, 20 септември 2010 г.
Богиня на лова
Студени пръсти дъждовете имат,
студено ме прегръщаш ти.
Предвестници за есен и за зима,
за самота и локви от лъжи.
Сезоните отлитат като птици
и търсят другаде гнезда.
И само сълзите по жиците
ще капят в наранената бразда.
От лятото остана само спомен,
забит в гърба ми всеки ден.
И нощите, в които вероломно
си ме превръщала в елен.
студено ме прегръщаш ти.
Предвестници за есен и за зима,
за самота и локви от лъжи.
Сезоните отлитат като птици
и търсят другаде гнезда.
И само сълзите по жиците
ще капят в наранената бразда.
От лятото остана само спомен,
забит в гърба ми всеки ден.
И нощите, в които вероломно
си ме превръщала в елен.
неделя, 12 септември 2010 г.
Превъплъщения
Пяна и водовъртежи -
на бреговете им се вие свят
и падат в клопките на дивата река
очи, изплашени
от придошлия бяс на боговете.
Пъстървите се плашат
от пъстротата на деня
и бягат лудо от сенките надвесени.
А морското равнище
се надига и надига
и носи неизлюпени въпроси.
Камъните са удавници,
обречени да преживяват
превъплъщенията на една земя...
Прекрачвам
като римски мост годините
да разбера, че пак съм жив -
от двата бряга на живота.
на бреговете им се вие свят
и падат в клопките на дивата река
очи, изплашени
от придошлия бяс на боговете.
Пъстървите се плашат
от пъстротата на деня
и бягат лудо от сенките надвесени.
А морското равнище
се надига и надига
и носи неизлюпени въпроси.
Камъните са удавници,
обречени да преживяват
превъплъщенията на една земя...
Прекрачвам
като римски мост годините
да разбера, че пак съм жив -
от двата бряга на живота.
сряда, 8 септември 2010 г.
На фон от танцуващи
Перата от марабу помнят
диджея
глобуса
земята се върти
на пръста на ръката ти
и танца на чорапчетата
бримката пусната
нагоре по вените
до примката
която граничи с дъха ми
диджея
глобуса
земята се върти
на пръста на ръката ти
и танца на чорапчетата
бримката пусната
нагоре по вените
до примката
която граничи с дъха ми
неделя, 5 септември 2010 г.
бурен
къщата брадясва
след хората които
бързо си отиват
(лятото е път
за гущери и змѝи)
при сивото поле
от кръстове
се връщам
(често)
светлината
упоява
болката
след хората които
бързо си отиват
(лятото е път
за гущери и змѝи)
при сивото поле
от кръстове
се връщам
(често)
светлината
упоява
болката
четвъртък, 2 септември 2010 г.
Тининч Пдитин
Той рано или късно ще умре
И аз трябва да напиша някакво послание,
Например, такова – животът ти беше по-хубав от моя
Или пък – той беше по-дълъг от моя,
Но, уви, сега си толкова далече,
Че не ми се иска да съм вечен.
Патологично е в този момент
Да слагам на някаква измислена смърт комлимент.
Искам просто и реално да възвеличая
Този, който за смъртта нехае.
И да ви кажа честно, че рано или късно всеки умира,
Но не всеки със собствената си лира.
И аз трябва да напиша някакво послание,
Например, такова – животът ти беше по-хубав от моя
Или пък – той беше по-дълъг от моя,
Но, уви, сега си толкова далече,
Че не ми се иска да съм вечен.
Патологично е в този момент
Да слагам на някаква измислена смърт комлимент.
Искам просто и реално да възвеличая
Този, който за смъртта нехае.
И да ви кажа честно, че рано или късно всеки умира,
Но не всеки със собствената си лира.
сряда, 1 септември 2010 г.
* * *
Счупих огледалото,
като поличбен ритуал.
Да предизвикам дявола,
да видя черното на бялото
и на съдбата наметалото.
Счупих огледалото.
Капките кръв
по умрелия гълъб закапаха.
като поличбен ритуал.
Да предизвикам дявола,
да видя черното на бялото
и на съдбата наметалото.
Счупих огледалото.
Капките кръв
по умрелия гълъб закапаха.
Абонамент за:
Публикации (Atom)