сряда, 14 септември 2011 г.

Пътища

Пътувайки с кирие Таки покрай хълмове,
нарязани на бели късове,
видяхме как слънцето приготвя
огромното си барбекю.
Вълните тихо се облизваха.
И по напуканите устни на скалите
соленото море се стичаше.

Тогава кирие Таки каза:
„ Макар, че времето лекува,
понякога са толкова дълбоки раните.
Като земята, от която дишаме
прахта на мъртъвците.
Но, някъде, отвъд пейзажа,
живеят светли духове.”

вторник, 6 септември 2011 г.

Многоликата Венера

Под откритото небе на моя сън
всичките сънувани жени са нимфоманки,
сякаш голата луна ме е облъчила.

Не е трудно да познаеш този хълм,
от който в пурпурната нощ се връщам.
Там засаждам семена, когато теб те няма.

Обладан съм от безброй желания.
И изпаднал в еротична безтегловност,
гледам как Венера страда от безсъние.