За книгата "Млечни пътеки"

Поезията, тази нежна камбана на сетивата, ни помага да видим повече, отколкото виждат очите ни. Тя е третото око на изтерзания от тайните на битието човек и не случайно поетите имат особена мисия, особена карма. Бих ги причислил към категорията на добрите вълшебници, защото винаги ни предлагат един изход. Тези мисли са предизвикани от книгата на Венцислав Стайков „Млечни пътеки”, която носи в метафорите си не само жизнерадостното светоусещане на слънчевия юг, но и съдбовната тръпка от съприкосновението с астралното.

Петър Анастасов