сряда, 30 юни 2010 г.

Семенца 1

*
Семена от тополи
Майски снегове


*
Кукувица на прозореца
Забравям си името


*
Вятър и залез
Килим по водата


*
Нарисувана врата
Излизам от себе си



*
Птици във висините
Разчертан хоризонт



*
Паднали листа
Прелиствам шума


*
Саламандър в огъня
Пукот и дим

вторник, 29 юни 2010 г.

Женски месеци

Променлива като февруари. По-променлива през март.
В навяванията има нещо от формата на тялото ти.
Но ненадейно идваш с южняка,
близваш игриво устните ми
и разтапяш всички съмнения.
Събуждам се,
продължавайки да те сънувам.
Изглеждаш още по-красива и предизвикателна.
Като луна, в началото прикриваш извивките си,
а след това се изправяш гола и съблазнителна.

И никой не е разбрал през този кръговрат на времето,
кога ще го затрупат нежните ти свлачища
или ще го погълне розова лавина.

Неологично

По разписание, и в странните предначертания на времето,
се срещнахме между оголената паст на автобусите.
Бистрото лъхаше на лешояди, а ние – облаци в червено,
преливахме в пулсиращо лилаво.

Минаваха такситата, извърнали главите си,
отчаяни и жълтеникави към лъкатушещата улица,
където стискахме до изпотяване ръцете си
и се обичахме, преди да се обичаме.

А после пихме бира, без да бързаме.
Край масата като комар кръжеше сервитьорката,
но я отпъждахме с невиждане, с нечуване
един до друг, един във друг изгубени.

И твоят глас така във мен се пенеше,
че чашата преливаше от удоволствие.
Защо ли още ми се струва, че името ти (толкова банално)
е нова дума, лумнала изпод езика ми...

Мансарда

Приведени (като въпроси)
под шапката на бяла къща –
безбожно влюбени, изопнахме
с трептенето си хоризонта.

„Внимавай да не се удариш”,
в очите ти тревога се четеше.
А аз на ум повтарях, че главата
отдавна вече е в краката ти…

И в тази нова мяра на балкона
(без отговорите) телата ни описваха
две съвършени удивителни –
от залеза до изгрева зад щорите...

На музата

Когато
бавни часове минават
като камили през пустиня –
представям си те;
винаги застивам
в протеклите през рамката картини –
под цъфналите кестени и думи,
по-леки от почуда на глухарче:
че тази нощ
ще ни похарчи...
И няма в теб да се събудя.


***
Подобно пламък син
на миналото книгите изгарям.

Да, искам – в друго измерение,
където времето не причинява болка
и мислите не търсят стари рани,
а ние, двамата, летим, летим...
в свръхземната си
обиколка.