Сияние

Величествените неща са като сияние,
преминало за миг през времето.
Остава дирята на гълъба
и побелялото небе от облаци.
А казват, че невидими са стъпките,
които правят боговете.

Поседнали на пухени възглавници,
до днес и ние репетираме
под съпровод на хор от ангели.
И въпреки, че сме омаяни
от звуците на нежни лири,
така понякога ни се приисква,
да грабнем бързо контрабасите
и да сменим завинаги оркестъра.

Дали Ел Греко ще ни го прости?

* * *

Сърцевина в сърцевината
споделяш ядката
и храниш другите със себе си

троха
но колко е голяма
и нищото
стопява се
изчезват страховете

напипай
пурпурния пулс на изгрева
отблясъците на мига
неповторимите следи на свечеряването

и остави за фон
сърцето си недорисувано

Обърни се назад

Обърни се назад!

Изтърколиха се годините,
а каруцата от детството
още скрибуца по калдъръмите
и небесно-синьото на спомените
не остарява.

Навсякъде можеш да свиеш гнездо,
но ти се обръщай назад,
за да видиш кои те обичат,
на кой се присънваш в съня,
откъде се чува звън на камбани.

Лиана е съдбата ти.
Увива те с разголени желания,
с ръце, които те докосват до зори.
Но, ти, недей забравя!
Обръщай се назад!

Синя птица

Създаваме пропасти.
И падаме в тях –
минути, часове, години...
Грехопадението има време
да се превърне в синя птица
и да се слее с хоризонта.
После е трудно да познаеш,
тя ли те е прегръщала с крила
или на теб са ти поникнали.

Но животът е странен –
понякога човек следва себе си,
преследван от себе си.
А облаци надвисват
само над черногледците.
Добре, че слънцето се ражда
пред очите ни, за да показва
колко са красиви дните
и къси сенките.

Алегория

В един момент от своя живот
всеки заприличва на кучето си.
(Ах, ако няма такова!)

О, верни приятелю,
не следвай стъпките,
изминали другите ти лица.
Едно е, да погледнеш смело напред,
друго, да сложиш шапчица - невидимка.

Колкото и гъста брада да носиш,
няма да заприличаш на лъв.
На него зъбите ще окапят от старост,
на теб – от вроден страх.

И когато се оглеждаш в огледало,
и разпознаеш собствения си триптих,
недей да лаеш от удоволствие!

Ноемврийска разходка

Порой от листа
легла от ланска шума
гъби по-красиви
от представите ми

оттатък тази гора
небето е болно
и дрипаво

не търся пътеки
улавям се в паяжини

и искам да се изгубя

Песничка за суетата

Това натрупване на суета не е от птички.
Съвсем естествено е и поетът да лети
и да събира думите като тревички.

Това натрупване не е гнездо, в което ти
си сваляш белезниците и ставаш друг.
А вън полира вятърът с небесен струг.

Аз виждам как на кладата се трупат
еднодневки вечни, трупове на книги.
Прехвърчат на ята, вървят на групи
към свойто аутодафе шушумиги.

А някои си мислят, че са тези чучулиги –
потомки на възкръсналия Феникс,
които ще оставят дирите на гений,
и пепел, от която ще политнат книги.

Пантум

Момиче, имаш шоколадов вкус.
Разтопяваш се пред отворения прозорец.
Лъчите на слънцето се плъзгат по кожата ти
и проникват до сенките на твоите мисли.

Пороят на думите те залива
до тънката бяла шия.
Когато минавам, обръщаш нежно гръб.
Голотата ти плете паяжини,
в които неволно попадам.
Пчелите кацат в косите ти.
По улицата жужат момчета
и търсят кошера на страстта.
Може би така започва играта...

Лъчите на слънцето се плъзгат по кожата ти.
До тънката бяла шия.
В които неволно попадам.
Момиче, имаш шоколадов вкус.

Стимулант

Колко странни са сутрините на един самотник,
събрал в чаша кафе липсващото време.
Целият абсурд е в лъжичката,
която предизвиква този хаос.

Минало, настояще и бъдеще се издигат над кафето
като дух, който очаква три желания:
Мигът от снощи да е днес,
мигът от днес да е утре,
мигът от утре да си ти.

Потомката на Афродита

Жена, като палма разлистена,
и сочна, като мандарина,
бърза към цветни оазиси,
в сенките да се скрие.

Маслинови са косите й,
леко прикриват извивките.
Душата й, шоколадова,
вечерният вятър облизва.

Тя често сънува морето
и бавно в съня си потъва.
Небето над нея е дъно,
изпъстрено с хиляди перли.

Четири островчета

Четири островчета



Селца, посипани с брашно
и слънце над скали препържени

закусвам
под сянката на два лимона

а ми е топло
и ми е кисело


* * *

В този град не вали
облаците бягат към планината

колите са повече от хората –
рояци из равнината


* * *

Ще ви кажа как се приготвя
мандариново сладко

купувате мандарини
и целувате жена си


* * *

По средата на острова
сутрин рисувам делфини
на дъното на басейн

в покоя на синята теракота
гъделичкам
техните бели коремчета

Рибен мехур

Дори вятърът
да повдига полите на водата,
да разкрива –

след тишината идват
червените вдлъбнатини на залеза
и сините на прилива,

има някаква андрогинност
на формите,
има сила,

която обръща представите
и търкаля кълбета
от водата до слънцето.

Сънни пратеници

Черен облак - катафалка на кошмарите.
Кочияшът - двулика илюзия
между черното и бялото.
Опечалени въпроси кръжат незададени.

А малко по-встрани,
където се пропуква яйцето на хоризонта,
един новореден лъч рисува
червени коне над дърветата.