Това натрупване на суета не е от птички.
Съвсем естествено е и поетът да лети
и да събира думите като тревички.
Това натрупване не е гнездо, в което ти
си сваляш белезниците и ставаш друг.
А вън полира вятърът с небесен струг.
Аз виждам как на кладата се трупат
еднодневки вечни, трупове на книги.
Прехвърчат на ята, вървят на групи
към свойто аутодафе шушумиги.
А някои си мислят, че са тези чучулиги –
потомки на възкръсналия Феникс,
които ще оставят дирите на гений,
и пепел, от която ще политнат книги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар