Величествените неща са като сияние,
преминало за миг през времето.
Остава дирята на гълъба
и побелялото небе от облаци.
А казват, че невидими са стъпките,
които правят боговете.
Поседнали на пухени възглавници,
до днес и ние репетираме
под съпровод на хор от ангели.
И въпреки, че сме омаяни
от звуците на нежни лири,
така понякога ни се приисква,
да грабнем бързо контрабасите
и да сменим завинаги оркестъра.
Дали Ел Греко ще ни го прости?
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване(изтрих си първия отзив, че някак не ми се получи)
ОтговорИзтриванеразбирам желанието за контрабасистост;)
и на мен нещо ми се бучú
Поздрав!