За книгата "Билет за небето"

Поезия на силната метафоричност


Така най-кратко точно и ясно може да бъде определена лириката, включена в четвъртата поетична книга на Венцислав Стайков – „Билет за небето”. Ако в минали творби поетът търсеше разрешение на вълнуващите го проблеми в космополитични образи, в гигански сблъсъци между планети, в изключителното, в извънземното дори, то в новата поетична сбирка всичко е по-земно.
Има творци, които обичат директния изказ, за да разкрият своите мисли и чувства, други употребяват метафората само като изразно средство, а у Стайков и образите са иносказателни. Такава поезия за да бъде възприета, читателят трябва да има и подготовка, и сериозен запас от знания. Това позволява на автора да прави свободно далечни асоциации между предметите и явленията, за да внуши мисълта си. На места тази връзка е много неочаквана и необикновена.
В повечето от творбите, поместени в настоящата книга, стиховете звучат като сентенции, в които думите са точно премерени, имат свое определено място – извън него те губят смисъла си.
В художествено отношение обикнат похват на поета е наслагването на образи – всяка строфа изгражда нов образ, който дава (допълва с) нов щрих авторовия замисъл. По този начин се постига една всеобхватност, една многоплановост на мисълта и напластяване на образа.
Спектърът на темите, включени в новата книга на поета, е представен в твърде широк диапазон. Но най-обобщено това е животът около нас.
Микросветът вълнува душата на поета тук. От дребните на пръв поглед неща до големите политически събития – всичко това, но свързано с човешката личност, намира реализация в книгата. Даже познати теми, свързани с природата, чийто елементи разкриват човешки взаимоотношения, щастието, творческия труд, природните бедствия, смисъла на човешкия живот, мир – война и т.н. намират нова трактовка в поезията на Стайков. Използването на библейски сюжети и герои е удачен похват за разкриване на човешката съдба.
Поетичната книга „Билет за небето” показва израстване на поета, съдържащо се главно в „тънката” наблюдателност над фактите от живота, умението да се открие в тях естетическа стойност и да се пресътвори в художествена форма. Сполуката е налице.

Д-р Димитър Атанасов