неделя, 17 януари 2010 г.

За книгата "Бяла граница"

В нашето хем намръщено, хем смрачено безвремие, човек много рядко попада в света на книги с поетични измерения.
Авторът на „Бяла граница” е от прииждащата лирична вълна на творчески дарования в обезлюдения не само от жители, но и от читатели град.
Прочетох книгата на един дъх. И се задъхах от кошмарни асоциации. Стихотворенията на Венцислав Стайков коват лиричния ритъм на обърканото от кошмари всекидневие. Между ада и рая, на ръба, е „бялата граница” на живота, където непрекъснато пропадаме. В опит за висене. А как се оцелява така? Под „черни снегопади” и „кървав дъжд”. Студът в душите ни пониква „от корена на отчуждението”.
Много от тези въпроси избуяват без отговори в стихосбирката на Венци Стайков. Отговорите остават в самите читатели. Да се поклоним и благодарим на поета, защото в нашето отчуждено време е празник да отвориш и прочетеш страниците на душата му.


Ангел Рачев

Няма коментари:

Публикуване на коментар