В двора на храма валеше
пречистващо и прозрачно...
През зимата рибките изпъкват
под коричката лед -
малки игриви отблясъци на светлината -
и с красотата си топлят.
Тънки невидими нишки
изпълват пространството,
между върбата, разголена сякаш е лято
и изпъстрените стени,
от които светиите тайнствено се усмихват;
между кръста на купола
и аязмото,
от което извира живот.
Нима е толкова трудно да се огледаме?
Нима е толкова трудно да повярваме?
Няма коментари:
Публикуване на коментар