Есен. Тъкачът на меланхолия
свърши жълтата прежда.
Вятърът носи бели листенца
по покривите, по улиците,
в душите - сребриста тишина.
Очите стъпват по първия сняг,
по-красив от персийския килим...
Не оставяй да се стопи чувството,
че си наметнат с фантазия,
за да не стъпваш утре в локвите,
които събират сълзите на реалистите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар