Това е
с
т
р
а
н
н
о
Ще бъдеш сталактон
само след хиляда години,
а дотогава звуците
ще капят бавно
и прилепи ще се провират
през лабиринтите на времето.
Величествени са сълзите ти,
застинали
в божествена безтегловност,
а ние, като зимните висулки,
се раждаме
и се разтапяме,
и ненаписани следи
в снега оставяме.
***
Прошепна ми,
че най-добрия ювелир
е капката,
затуй съм сложил мислите си
под
к
а
п
ч
у
к
а
да заблестят
като бижута
***
Загадъчните сенки
са като актьори
от театър на абсурда.
(Абсурдните сме ние)
С тази невиждаща светлина
цялото пещерно кралство
се покланя зад гърба ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар