Прегръщам зимата като дете
и търся топлина
под белия кожух на тишината.
Унесен съм от хипнотичен танц -
милиарди падащи звезди
разстилат леко нежността си.
Пред погледа на снежните човеци
деца извайват странни идоли
от бели сенки.
Небето тази вечер не е моя враг.
И облаците не са айсберги,
в които ще се удрям.
Аз плувам весело,
а покрай мене ледоходи
с премръзнали мечти минават.
Любяща зима като майка, готова
всеки да прегърне.
До болка се задържам в теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар