Той често забравяше
вестибуларния си апарат във вестибюла.
Тогава центърът на тежестта ставаше
едно цигарено кръгче,
превръщащо се в изкривено,
даже озъбено сърце.
Може би болно от фантазия,
то се нанизваше на студените пръсти на времето
и се разпадаше на хиляди измерения.
В едно от тях Тя щеше да се приближи
и да му поиска огънче.
понеделник, 25 октомври 2010 г.
четвъртък, 21 октомври 2010 г.
Смърт и живот
Смъртта е благотворна –
Тя ни избавя от мислите за смъртта.
Ж. Ренар
Странен живот. Докато в Катманду
се ражда сестра ми, аз умирам на път за „Пирогов”.
Краят ми се превръща в ново начало.
Към мен се приближава гробар,
умрял в същите гробища, в които ще бъда погребан.
Изважда бутилка пелин и казва: Преливай!
Ние мъртвите се молим за живите.
Само ние знаем, че смъртта е прекрасна,
облечена в синята си рокля.
Да. И лудите също.
Но ти вече не си от тях.
Тя ни избавя от мислите за смъртта.
Ж. Ренар
Странен живот. Докато в Катманду
се ражда сестра ми, аз умирам на път за „Пирогов”.
Краят ми се превръща в ново начало.
Към мен се приближава гробар,
умрял в същите гробища, в които ще бъда погребан.
Изважда бутилка пелин и казва: Преливай!
Ние мъртвите се молим за живите.
Само ние знаем, че смъртта е прекрасна,
облечена в синята си рокля.
Да. И лудите също.
Но ти вече не си от тях.
След Юда
Какво е да си предател?
Може би да чуеш думи, които горят
или като черната овца
да си обречена, преди да се родиш.
Може би да принизяваш светлината до илюзия
и да преувеличаваш себе си.
Говори се, че предателите имат четири пръста.
И повечето са безименни.
Но един показалец им стига
за да пронижат светлината.
И да окървавят небето толкова,
че залезът да се превърне в парче сурово месо.
Но се говори също,
че един селянин от Египет,
на име Мохамед Али,
открил делва близо до градчето Наг Хамади...
Може би да чуеш думи, които горят
или като черната овца
да си обречена, преди да се родиш.
Може би да принизяваш светлината до илюзия
и да преувеличаваш себе си.
Говори се, че предателите имат четири пръста.
И повечето са безименни.
Но един показалец им стига
за да пронижат светлината.
И да окървавят небето толкова,
че залезът да се превърне в парче сурово месо.
Но се говори също,
че един селянин от Египет,
на име Мохамед Али,
открил делва близо до градчето Наг Хамади...
понеделник, 18 октомври 2010 г.
Херос
Сляп е
като къртица,
ровеща хоризонта.
Балансира
сред прах, пустота
и страх.
С нокти
драска звездите
и умира за малко.
Само когато заспи,
достига
до зрими предели.
Сам.
Хвърлил сянката си
като ласо.
като къртица,
ровеща хоризонта.
Балансира
сред прах, пустота
и страх.
С нокти
драска звездите
и умира за малко.
Само когато заспи,
достига
до зрими предели.
Сам.
Хвърлил сянката си
като ласо.
Невинно стихотворение
Говорим си с местния касапин
за произхода на живота.
Като две капки вода
си приличаме с него –
той разчленява тялото на агнето,
аз – агнешката му символика.
Нищо че месарницата
не е планината Сион,
и ние не стоим като изкупителни жертви,
нито сме сигурни, че някога ще възкръснем.
Усещаме се докоснати
от божието целомъдрие
и касапинът ми подарява
кърваво парче месо, а аз – на него
това стихотворение.
за произхода на живота.
Като две капки вода
си приличаме с него –
той разчленява тялото на агнето,
аз – агнешката му символика.
Нищо че месарницата
не е планината Сион,
и ние не стоим като изкупителни жертви,
нито сме сигурни, че някога ще възкръснем.
Усещаме се докоснати
от божието целомъдрие
и касапинът ми подарява
кърваво парче месо, а аз – на него
това стихотворение.
Хелиоцентрично
Обгърнати от тишина
и вкаменени
очи, поглъщащи небето.
До огъня,
облизал отвесните скали –
езичници сме.
И не е длъжно да изгрява все от изток.
Повикано зад облаци
ще засияе.
Не сме слепци. Блестим подобно злато
и иманярстваме, когато се погледнем.
Но ритуалите
не винаги са еднозначни.
Достатъчно е
през разрушения ни кръг
да мине стадо от кози,
да се нахрани със зелените ни ореоли,
за да прозрем –
те всеки божи ден са в центъра
на слънцето.
и вкаменени
очи, поглъщащи небето.
До огъня,
облизал отвесните скали –
езичници сме.
И не е длъжно да изгрява все от изток.
Повикано зад облаци
ще засияе.
Не сме слепци. Блестим подобно злато
и иманярстваме, когато се погледнем.
Но ритуалите
не винаги са еднозначни.
Достатъчно е
през разрушения ни кръг
да мине стадо от кози,
да се нахрани със зелените ни ореоли,
за да прозрем –
те всеки божи ден са в центъра
на слънцето.
четвъртък, 7 октомври 2010 г.
Вдъхновението на художника
Имат настроение животните в обора.
Вчера техният стопанин се спомина.
Беше див и зъл – вълк надянал овча кожа
и дошъл на двора да раздава правосъдие.
Но сега го няма, свърши орисията.
Кучето спокойно опика самара.
Под сайванта има само скелет от каруца –
два, три пръта върху колелата стари.
Кравата показа висша акробатика,
възкачена с гордост на останките,
а петелът кукурига чак до залез
и прегракна от надпяване с камбаната...
Та понякога смъртта е малко камъче,
дето преобръща тягостното настроение.
Днес един умира, друг пък се преражда
в художник с пасторално вдъхновение.
Вчера техният стопанин се спомина.
Беше див и зъл – вълк надянал овча кожа
и дошъл на двора да раздава правосъдие.
Но сега го няма, свърши орисията.
Кучето спокойно опика самара.
Под сайванта има само скелет от каруца –
два, три пръта върху колелата стари.
Кравата показа висша акробатика,
възкачена с гордост на останките,
а петелът кукурига чак до залез
и прегракна от надпяване с камбаната...
Та понякога смъртта е малко камъче,
дето преобръща тягостното настроение.
Днес един умира, друг пък се преражда
в художник с пасторално вдъхновение.
петък, 1 октомври 2010 г.
От морето
Песъчинки, полепнали
златни монети.
Слънцето – богат нумизмат.
Купувам две мидички.
Едната за ветрило.
Другата, за басейн
на почервенялата мравчица.
златни монети.
Слънцето – богат нумизмат.
Купувам две мидички.
Едната за ветрило.
Другата, за басейн
на почервенялата мравчица.
ловен сезон
две нощи
с ехото на мълнии
потоци като хрътки (гонят шумата)
ловци на ветрове и думи
когато чуваме проглеждаме
в капана
няма зверове (наоколо)
те са
някъде където
ние
не сме
с ехото на мълнии
потоци като хрътки (гонят шумата)
ловци на ветрове и думи
когато чуваме проглеждаме
в капана
няма зверове (наоколо)
те са
някъде където
ние
не сме
Абонамент за:
Публикации (Atom)