понеделник, 25 октомври 2010 г.

Джойнт

Той често забравяше
вестибуларния си апарат във вестибюла.
Тогава центърът на тежестта ставаше
едно цигарено кръгче,
превръщащо се в изкривено,
даже озъбено сърце.
Може би болно от фантазия,
то се нанизваше на студените пръсти на времето
и се разпадаше на хиляди измерения.

В едно от тях Тя щеше да се приближи
и да му поиска огънче.

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Смърт и живот

Смъртта е благотворна –
Тя ни избавя от мислите за смъртта.
Ж. Ренар


Странен живот. Докато в Катманду
се ражда сестра ми, аз умирам на път за „Пирогов”.

Краят ми се превръща в ново начало.
Към мен се приближава гробар,
умрял в същите гробища, в които ще бъда погребан.
Изважда бутилка пелин и казва: Преливай!
Ние мъртвите се молим за живите.
Само ние знаем, че смъртта е прекрасна,
облечена в синята си рокля.
Да. И лудите също.
Но ти вече не си от тях.

След Юда

Какво е да си предател?
Може би да чуеш думи, които горят
или като черната овца
да си обречена, преди да се родиш.
Може би да принизяваш светлината до илюзия
и да преувеличаваш себе си.

Говори се, че предателите имат четири пръста.
И повечето са безименни.
Но един показалец им стига
за да пронижат светлината.
И да окървавят небето толкова,
че залезът да се превърне в парче сурово месо.

Но се говори също,
че един селянин от Египет,
на име Мохамед Али,
открил делва близо до градчето Наг Хамади...

понеделник, 18 октомври 2010 г.

Херос

Сляп е
като къртица,
ровеща хоризонта.

Балансира
сред прах, пустота
и страх.

С нокти
драска звездите
и умира за малко.

Само когато заспи,
достига
до зрими предели.

Сам.
Хвърлил сянката си
като ласо.

Невинно стихотворение

Говорим си с местния касапин
за произхода на живота.
Като две капки вода
си приличаме с него –
той разчленява тялото на агнето,
аз – агнешката му символика.

Нищо че месарницата
не е планината Сион,
и ние не стоим като изкупителни жертви,
нито сме сигурни, че някога ще възкръснем.

Усещаме се докоснати
от божието целомъдрие
и касапинът ми подарява
кърваво парче месо, а аз – на него
това стихотворение.

Хелиоцентрично

Обгърнати от тишина
и вкаменени
очи, поглъщащи небето.
До огъня,
облизал отвесните скали –
езичници сме.

И не е длъжно да изгрява все от изток.
Повикано зад облаци
ще засияе.

Не сме слепци. Блестим подобно злато
и иманярстваме, когато се погледнем.

Но ритуалите
не винаги са еднозначни.
Достатъчно е
през разрушения ни кръг
да мине стадо от кози,
да се нахрани със зелените ни ореоли,
за да прозрем –
те всеки божи ден са в центъра
на слънцето.

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Вдъхновението на художника

Имат настроение животните в обора.
Вчера техният стопанин се спомина.
Беше див и зъл – вълк надянал овча кожа
и дошъл на двора да раздава правосъдие.

Но сега го няма, свърши орисията.
Кучето спокойно опика самара.
Под сайванта има само скелет от каруца –
два, три пръта върху колелата стари.

Кравата показа висша акробатика,
възкачена с гордост на останките,
а петелът кукурига чак до залез
и прегракна от надпяване с камбаната...

Та понякога смъртта е малко камъче,
дето преобръща тягостното настроение.
Днес един умира, друг пък се преражда
в художник с пасторално вдъхновение.

петък, 1 октомври 2010 г.

От морето

Песъчинки, полепнали
златни монети.
Слънцето – богат нумизмат.

Купувам две мидички.
Едната за ветрило.
Другата, за басейн
на почервенялата мравчица.

ловен сезон

две нощи
с ехото на мълнии
потоци като хрътки (гонят шумата)

ловци на ветрове и думи
когато чуваме проглеждаме

в капана
няма зверове (наоколо)

те са
някъде където
ние
не сме