Той често забравяше
вестибуларния си апарат във вестибюла.
Тогава центърът на тежестта ставаше
едно цигарено кръгче,
превръщащо се в изкривено,
даже озъбено сърце.
Може би болно от фантазия,
то се нанизваше на студените пръсти на времето
и се разпадаше на хиляди измерения.
В едно от тях Тя щеше да се приближи
и да му поиска огънче.
Знаеш ли, приех това стихотворение като метафора на творчеството. Озъбено сърце. Димни илюзии. Евентуално последващо изгаряне.
ОтговорИзтриванеТворчеството боли. После.
Творческият път не може да се извърви на един дъх. Често, след съзерцанието идва объркването и обратно. Хубаво е все пак да имаш огънче, когато Тя се появи.
ОтговорИзтриванеУфче, благодаря ти за прочита :)