петък, 6 май 2011 г.

Страстната събота

Откраднаха камбаната на църквата,
извадиха пироните от кръста,
душите си железни претопиха.

(А в Гетсиманската градина,
лалета се протягаха за милост
и карамфилите прободени цъфтяха.)

Но днес е събота,
кървят секундите,
отмерват тягосното настояще.

Ще се събудят утре атеистите,
а кръстът пред очите им
ще се разлиства.

Пастирът, който опрощава

Всички облаци без слънце
са осиротяло стадо, но овчарят
не престава да пасе звездите.

Те, опасали безкрая хрупат тъмнината
и превръщат мрака в светнала кошара.

Зад оградата се чува вой от черни сили –
глутници от вълци балансират тишината.

В утрото на всеки ден сме осветени
от пастира, който идва за да опрощава,
даже сянката, която се прокрадва.