Когато
бавни часове минават
като камили през пустиня –
представям си те;
винаги застивам
в протеклите през рамката картини –
под цъфналите кестени и думи,
по-леки от почуда на глухарче:
че тази нощ
ще ни похарчи...
И няма в теб да се събудя.
***
Подобно пламък син
на миналото книгите изгарям.
Да, искам – в друго измерение,
където времето не причинява болка
и мислите не търсят стари рани,
а ние, двамата, летим, летим...
в свръхземната си
обиколка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар