петък, 17 декември 2010 г.

Докато разхождат кучето

Тя не разбира неговата философия

(Рей Бредбъри обожествява формите
и кара квадрата да трепери от удоволствие)

върви по павирани предначертания
и се ядосва че токчето й е потънало
в нематериалната му същност

после си изхлузва обувките
и хвърчи над тревата
осъзнавайки че в зеленото
е най-големия гъдел

а Той я гледа
и си мисли за ябълката на раздора
която е толкова червива
че червейчето на съмнението
започва да го

ч в р а
о ъ к

сряда, 15 декември 2010 г.

От китарата потича музика

Когато ябълката е райска,
няма по-голяма сила,
която да разлиства нотите.
И от китарата потича музика,
страстна и гореща,
като нескривано желание,
синя и спокойна –
вълна, която те облива целия.

Жените рисуват за фон
неземната романтика на папрата,
зеленото ветрило на съдбите си.
Жените обичат музиката,
което е присъщо на котките.
Винаги съм си представял
мяукането в червено.

Но къде е скрита змията?
Някъде дълбоко в корените?
Или между нотите,
където стихът се вие
с петте си глави?

вторник, 14 декември 2010 г.

* * *

Ще го позная
в стадото на дивите коне,
надвесени
над гладката повърхност на водата,
когато отраженията са полегнали
след паша.

Крилато е потомството му,
бяло,
като луната
в себе си събрала
разпръснатата светлина на световете.

понеделник, 13 декември 2010 г.

* * *

Махасръце
опитваседаполети
перушинапобелиялист
вамазониятанапоетите

проскубано
н
е
б
е
по цветно
от розови сънища

писна му от издължени клюнове
пробили облаците
осеменили
дъжда

когато завали
не
гледайте

н
а
г
о
р
е

с отворени уста

четвъртък, 9 декември 2010 г.

Водопоят на думите

Той е луд
толкова луд
че е докоснал
върха на опашката си
а тя води
към езеро
или
може би към рая

зависи дали си гол
или обладан от голотата си

а острови има
и цветни нюанси на бялото
червени и бели коне
и пурпурните листа на цезалпиниите
които се открояват
като петна във нощта

но когато някой бяга от себе си
ще стигне най-лесно
водопоя на думите

неделя, 5 декември 2010 г.

Демон

Понякога той се ражда
от най-тъмните кътчета на моето Аз,
раздира ме за да излезе
и след това политам с неговите крила –
лъскави и остри,
създадени сякаш да режат пространството
между Него и нас.

Тогава черните облаци се събират
и от гнездото на страховете
тръгва моята сянка.

Но сега е септември и времето
е доста променливо. Като мен.
Трябва ми малко светлина за да разбера,
че съм сънувал поредния си кошмар.

петък, 3 декември 2010 г.

Халюцинации

Кога е кацнало леглото ми
на поляната с мандрагора?
И от къде съм се телепортирал?
Не знам, но си спомням как снощи
опитвах сокове от корените ти.

Казват, че мандрагората расте
под краката на обесените.
Но аз видях само един кръст,
на който доброволно се разпънах.
Може би тогава, в тъмното на страстите,
съм хвърлил своето семе.

Преди главата ми да се пръсне,
към мен тичаше дебел ангел
с разширени вени,
разперил ръце, сякаш молеше за помощ.
Но аз не съм Исус
и не мога да превърна ембрионите,
които висят по дърветата,
в нови страдалци...

Снощи опитах от корените ти,
а днес ми казваш,
че си заченала от мен.

В центъра на съня

Всичко, което ни променя е тук.

След дългото потракване
на епруветки, колби, странни съдове,
в които времето тече,
подобно на кръвта във вените на алхимик,
намерил пулса на вселената в притъмнена стая.

Пера от феникс, които горят със синкав пламък.

Изчезва всичко двойнствено
и двамата се сливаме в едно.
Блажени, спящи,
поели живот от най-загадъчното наргиле.

Тук са тайнствените сокове,
които ни променят.
Нима и петият елемент
не е в утробата на тази стая?

Искаше благоухания и аромати?
Ето ги, заедно с моя дух, повдигащ завесата,
които се носят право към центъра на съня.

вторник, 23 ноември 2010 г.

Сияние

Величествените неща са като сияние,
преминало за миг през времето.
Остава дирята на гълъба
и побелялото небе от облаци.
А казват, че невидими са стъпките,
които правят боговете.

Поседнали на пухени възглавници,
до днес и ние репетираме
под съпровод на хор от ангели.
И въпреки, че сме омаяни
от звуците на нежни лири,
така понякога ни се приисква,
да грабнем бързо контрабасите
и да сменим завинаги оркестъра.

Дали Ел Греко ще ни го прости?

вторник, 16 ноември 2010 г.

* * *

Сърцевина в сърцевината
споделяш ядката
и храниш другите със себе си

троха
но колко е голяма
и нищото
стопява се
изчезват страховете

напипай
пурпурния пулс на изгрева
отблясъците на мига
неповторимите следи на свечеряването

и остави за фон
сърцето си недорисувано