Тя не разбира неговата философия
(Рей Бредбъри обожествява формите
и кара квадрата да трепери от удоволствие)
върви по павирани предначертания
и се ядосва че токчето й е потънало
в нематериалната му същност
после си изхлузва обувките
и хвърчи над тревата
осъзнавайки че в зеленото
е най-големия гъдел
а Той я гледа
и си мисли за ябълката на раздора
която е толкова червива
че червейчето на съмнението
започва да го
ч в р а
о ъ к
Няма коментари:
Публикуване на коментар