Обичам те,
след звъна на шейните.
До разледената суета.
Докато се напука
мрамора на живота ни.
И се разтопя в теб.
* * *
Заложили капани в думите,
приличаме на трапери.
Ловуваме със самота си.
И търсим сребърни лисици.
Разбуждай нежно сетивата
с крайчеца на бялата опашка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар