Понякога той се ражда
от най-тъмните кътчета на моето Аз,
раздира ме за да излезе
и след това политам с неговите крила –
лъскави и остри,
създадени сякаш да режат пространството
между Него и нас.
Тогава черните облаци се събират
и от гнездото на страховете
тръгва моята сянка.
Но сега е септември и времето
е доста променливо. Като мен.
Трябва ми малко светлина за да разбера,
че съм сънувал поредния си кошмар.
Няма коментари:
Публикуване на коментар