сряда, 10 ноември 2010 г.

Песничка за суетата

Това натрупване на суета не е от птички.
Съвсем естествено е и поетът да лети
и да събира думите като тревички.

Това натрупване не е гнездо, в което ти
си сваляш белезниците и ставаш друг.
А вън полира вятърът с небесен струг.

Аз виждам как на кладата се трупат
еднодневки вечни, трупове на книги.
Прехвърчат на ята, вървят на групи
към свойто аутодафе шушумиги.

А някои си мислят, че са тези чучулиги –
потомки на възкръсналия Феникс,
които ще оставят дирите на гений,
и пепел, от която ще политнат книги.

понеделник, 8 ноември 2010 г.

Пантум

Момиче, имаш шоколадов вкус.
Разтопяваш се пред отворения прозорец.
Лъчите на слънцето се плъзгат по кожата ти
и проникват до сенките на твоите мисли.

Пороят на думите те залива
до тънката бяла шия.
Когато минавам, обръщаш нежно гръб.
Голотата ти плете паяжини,
в които неволно попадам.
Пчелите кацат в косите ти.
По улицата жужат момчета
и търсят кошера на страстта.
Може би така започва играта...

Лъчите на слънцето се плъзгат по кожата ти.
До тънката бяла шия.
В които неволно попадам.
Момиче, имаш шоколадов вкус.

неделя, 7 ноември 2010 г.

Стимулант

Колко странни са сутрините на един самотник,
събрал в чаша кафе липсващото време.
Целият абсурд е в лъжичката,
която предизвиква този хаос.

Минало, настояще и бъдеще се издигат над кафето
като дух, който очаква три желания:
Мигът от снощи да е днес,
мигът от днес да е утре,
мигът от утре да си ти.

събота, 6 ноември 2010 г.

Потомката на Афродита

Жена, като палма разлистена,
и сочна, като мандарина,
бърза към цветни оазиси,
в сенките да се скрие.

Маслинови са косите й,
леко прикриват извивките.
Душата й, шоколадова,
вечерният вятър облизва.

Тя често сънува морето
и бавно в съня си потъва.
Небето над нея е дъно,
изпъстрено с хиляди перли.

Четири островчета

Четири островчета



Селца, посипани с брашно
и слънце над скали препържени

закусвам
под сянката на два лимона

а ми е топло
и ми е кисело


* * *

В този град не вали
облаците бягат към планината

колите са повече от хората –
рояци из равнината


* * *

Ще ви кажа как се приготвя
мандариново сладко

купувате мандарини
и целувате жена си


* * *

По средата на острова
сутрин рисувам делфини
на дъното на басейн

в покоя на синята теракота
гъделичкам
техните бели коремчета

сряда, 3 ноември 2010 г.

Рибен мехур

Дори вятърът
да повдига полите на водата,
да разкрива –

след тишината идват
червените вдлъбнатини на залеза
и сините на прилива,

има някаква андрогинност
на формите,
има сила,

която обръща представите
и търкаля кълбета
от водата до слънцето.

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Сънни пратеници

Черен облак - катафалка на кошмарите.
Кочияшът - двулика илюзия
между черното и бялото.
Опечалени въпроси кръжат незададени.

А малко по-встрани,
където се пропуква яйцето на хоризонта,
един новореден лъч рисува
червени коне над дърветата.

понеделник, 25 октомври 2010 г.

Джойнт

Той често забравяше
вестибуларния си апарат във вестибюла.
Тогава центърът на тежестта ставаше
едно цигарено кръгче,
превръщащо се в изкривено,
даже озъбено сърце.
Може би болно от фантазия,
то се нанизваше на студените пръсти на времето
и се разпадаше на хиляди измерения.

В едно от тях Тя щеше да се приближи
и да му поиска огънче.

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Смърт и живот

Смъртта е благотворна –
Тя ни избавя от мислите за смъртта.
Ж. Ренар


Странен живот. Докато в Катманду
се ражда сестра ми, аз умирам на път за „Пирогов”.

Краят ми се превръща в ново начало.
Към мен се приближава гробар,
умрял в същите гробища, в които ще бъда погребан.
Изважда бутилка пелин и казва: Преливай!
Ние мъртвите се молим за живите.
Само ние знаем, че смъртта е прекрасна,
облечена в синята си рокля.
Да. И лудите също.
Но ти вече не си от тях.

След Юда

Какво е да си предател?
Може би да чуеш думи, които горят
или като черната овца
да си обречена, преди да се родиш.
Може би да принизяваш светлината до илюзия
и да преувеличаваш себе си.

Говори се, че предателите имат четири пръста.
И повечето са безименни.
Но един показалец им стига
за да пронижат светлината.
И да окървавят небето толкова,
че залезът да се превърне в парче сурово месо.

Но се говори също,
че един селянин от Египет,
на име Мохамед Али,
открил делва близо до градчето Наг Хамади...