Зимата на моето неудоволство

Зима е.
Но без вино
и жени.
Лозята са проснати
бели чаршафи.
И вали ли, вали…

Тихо е.
Тишината трепери,
като куче бездомно
в снега.
Има някъде смях
и веселие,
другаде бяла тъга.

Зима е.
И навява студът
отчуждение.
Като грозд
самотата тежи.
Аз отварям
бутилка със спомени,
пълна с вино
и със жени.