С фенерите по езерото плуваш
и моят глас като фитил до тебе стига.
Намятам те със синьото сияние. От себе си.
Подобно на завивка.
В твоя е чест е всичко -
като в арабска приказка,
в която разточително издигам храмове.
Аз влизам в езерото бавно,
когато се разтваряш като водна лилия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар