Снимката

Докато драсках
вълнообразни небивалици
и буквите като мравки
носеха думи към моя мравуняк,
ти си стояла на брега на морето
в мраморно меко очакване,
гледала си прибоя,
вървяла си по вълните
от теб и към теб
и си мислила за онова цунами,
което залива самотата.

Тогава не обърнах внимание
на ръката, която сама се движеше
и рисуваше чайки.
Думите не бяха сладководни,
разпилени символи по белия лист
и вятърът, който отвори прозореца,
носеше ухание на море.

Било е в един и същи миг,
фотоапаратът е шракнал
и аз съм затворил тетрадката.