Бягаш от собствената си сянка,
като ластик се разтягаш в небитието.
За да се свиеш отново –
ембрион в скафандъра на жена.
Какво е пъпната връв,
освен въже за бънджи скокове.
А светлината хвърля пояс
и лесно се преплува болката.
Но ти играеш покер със звездите,
макар да знаеш, че ти гледат картите
и всичко е така премислено,
че губещият да спечели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар