Море и небе. В устата на синия кит хоризонта.
По брега, калиграфия. Птиците пишат,
боговете мълчат.
Вървим сред камъни от векове шлифовани.
По-стари и от Библия, а още топли,
като яйца, които вълните непрестанно мътят.
Вървим и приближаваме към мястото,
където залезът постила златната пътека,
на всеки, който стъпва по водата.
Това е великански добро, В. и в себе си го плувам отдавна (повече да не казвам, за да не се удавя както съм 'в прилив' тези дни :))...
ОтговорИзтриванеТо е и част от причината да бъда поканен в Глоси и да се запознаем :)
ОтговорИзтриване