На зазоряване лаят на кучета
троши тишината –
слънчеви стъкълца
се посипват в градините.
Разпадат се сънищата
и цветовете
изпълзяват от
топлото одеяло.
На зазоряване думите
отново
започват да се подреждат –
ден, голям колкото плочка
от пъзел,
на която всеки рисува
своето щастие.
Честито, Венци!Честит блог. На зазоряване, какво ли не се случва, но кой рисува не зная.Не аз.
ОтговорИзтриванеТопло стихотворение.
Благодаря, Божидаре :) Наистина сега вече стана блог. И преди го имаше, но сега доби представителност :)
ОтговорИзтриванеРадвам се, че може да си споделяме.