Миражи

И заживях в средата на пустиня,
където времето е спряло
и пясъкът затрупва дните.

Пустиня –
голяма жълта рана,
превързана със самота.

Пустиня –
скелет на часовник.

Аскетът само може да премине,
без да пълзи
и без да се доказва.

А аз потъвах в пясък.
Във въздуха летяха думи:
Оазис с палми.
Фурми за оцеляване.
Вода, вода за смъртните.

И приказни миражи,
които вятърът рисува.

А може би ни лъже някой,
от нас създаден
за да ни създава?
Или за да превръща
петната бели
в градини цъфнали?

И аз не търсех вече пътя,
а съзерцавах хоризонтите.

Миражи –
по-истински от жажда за живот.
И от пророци,
които ще предсказват,
дали ще станем птици,
или храна за птиците.