Тихото възкачване на изгрева.
Хълмове, посипани със злато.
Или те са стадо от камили,
бавни хълбоци – от изтока към рая.
Но това е само бляскава прелюдия,
преди слънцето да се завихри,
като в танца на дервиши.
Сетне белият керван ще тръгне
и денят през час ще ни намига
изпод вимето на някой облак.
четвъртък, 30 декември 2010 г.
Status quo
Докато пресичаме светофарите,
остаряваме.
Животите ни – бикове на червено,
преминават
под плаща на нощта.
Светлини. След покоя на зеленото
отново сме тичащи
зомбита.
Само жълтото око напомня –
животът е едно
намигване.
остаряваме.
Животите ни – бикове на червено,
преминават
под плаща на нощта.
Светлини. След покоя на зеленото
отново сме тичащи
зомбита.
Само жълтото око напомня –
животът е едно
намигване.
Ненарисувана картина
Празна (саркофаг на светия,
ограбен и пуст).
Зад нея нещо се крие.
Може – сянката на Прокруст.
Стеснява се всичко.
Някой рисува рамка.
Само в средата – вратичка,
от която се подава
сламка.
ограбен и пуст).
Зад нея нещо се крие.
Може – сянката на Прокруст.
Стеснява се всичко.
Някой рисува рамка.
Само в средата – вратичка,
от която се подава
сламка.
четвъртък, 23 декември 2010 г.
Обич
Обичам те,
след звъна на шейните.
До разледената суета.
Докато се напука
мрамора на живота ни.
И се разтопя в теб.
* * *
Заложили капани в думите,
приличаме на трапери.
Ловуваме със самота си.
И търсим сребърни лисици.
Разбуждай нежно сетивата
с крайчеца на бялата опашка.
след звъна на шейните.
До разледената суета.
Докато се напука
мрамора на живота ни.
И се разтопя в теб.
* * *
Заложили капани в думите,
приличаме на трапери.
Ловуваме със самота си.
И търсим сребърни лисици.
Разбуждай нежно сетивата
с крайчеца на бялата опашка.
вторник, 21 декември 2010 г.
Симбиоза
Не е свещена кравата по тези краища.
Храна е,
жертвоприношение,
и кръв, засъхнала в земята.
Но представете си
пейзаж със римски мост,
прегърбен от годините,
под него лед, рекичката прегърнал,
и мъртва крава,
изтърбушена.
В дерето костите са глозгали
и подивели кучета
и мършави лисици,
а най-накрая са кълвали птиците.
И вледеняващото пиршество завършва
със стъпките на черна котка,
пресякла бързо моста
и шмугнала се
във вътрешностите на новия си дом.
Храна е,
жертвоприношение,
и кръв, засъхнала в земята.
Но представете си
пейзаж със римски мост,
прегърбен от годините,
под него лед, рекичката прегърнал,
и мъртва крава,
изтърбушена.
В дерето костите са глозгали
и подивели кучета
и мършави лисици,
а най-накрая са кълвали птиците.
И вледеняващото пиршество завършва
със стъпките на черна котка,
пресякла бързо моста
и шмугнала се
във вътрешностите на новия си дом.
неделя, 19 декември 2010 г.
Сезан и картоиграчите
Те гледат картите с вяли погледи,
отпиват бавно от червеното,
а черното не е в колодата,
а някъде навън (отново тъмно е.)
Седят със шапките си килнати,
забравили кога са влезнали
в опушения свят на кръчмата,
където сивотата е убежище.
В бутилката, така, затворени,
са техните игриви духове.
„Сега ли да отворя тапата
и да ги пусна над главите им?”
Сезан се пита и разбърква
върху палитрата си нови козове.
отпиват бавно от червеното,
а черното не е в колодата,
а някъде навън (отново тъмно е.)
Седят със шапките си килнати,
забравили кога са влезнали
в опушения свят на кръчмата,
където сивотата е убежище.
В бутилката, така, затворени,
са техните игриви духове.
„Сега ли да отворя тапата
и да ги пусна над главите им?”
Сезан се пита и разбърква
върху палитрата си нови козове.
петък, 17 декември 2010 г.
Докато разхождат кучето
Тя не разбира неговата философия
(Рей Бредбъри обожествява формите
и кара квадрата да трепери от удоволствие)
върви по павирани предначертания
и се ядосва че токчето й е потънало
в нематериалната му същност
после си изхлузва обувките
и хвърчи над тревата
осъзнавайки че в зеленото
е най-големия гъдел
а Той я гледа
и си мисли за ябълката на раздора
която е толкова червива
че червейчето на съмнението
започва да го
ч в р а
о ъ к
(Рей Бредбъри обожествява формите
и кара квадрата да трепери от удоволствие)
върви по павирани предначертания
и се ядосва че токчето й е потънало
в нематериалната му същност
после си изхлузва обувките
и хвърчи над тревата
осъзнавайки че в зеленото
е най-големия гъдел
а Той я гледа
и си мисли за ябълката на раздора
която е толкова червива
че червейчето на съмнението
започва да го
ч в р а
о ъ к
сряда, 15 декември 2010 г.
От китарата потича музика
Когато ябълката е райска,
няма по-голяма сила,
която да разлиства нотите.
И от китарата потича музика,
страстна и гореща,
като нескривано желание,
синя и спокойна –
вълна, която те облива целия.
Жените рисуват за фон
неземната романтика на папрата,
зеленото ветрило на съдбите си.
Жените обичат музиката,
което е присъщо на котките.
Винаги съм си представял
мяукането в червено.
Но къде е скрита змията?
Някъде дълбоко в корените?
Или между нотите,
където стихът се вие
с петте си глави?
няма по-голяма сила,
която да разлиства нотите.
И от китарата потича музика,
страстна и гореща,
като нескривано желание,
синя и спокойна –
вълна, която те облива целия.
Жените рисуват за фон
неземната романтика на папрата,
зеленото ветрило на съдбите си.
Жените обичат музиката,
което е присъщо на котките.
Винаги съм си представял
мяукането в червено.
Но къде е скрита змията?
Някъде дълбоко в корените?
Или между нотите,
където стихът се вие
с петте си глави?
вторник, 14 декември 2010 г.
* * *
Ще го позная
в стадото на дивите коне,
надвесени
над гладката повърхност на водата,
когато отраженията са полегнали
след паша.
Крилато е потомството му,
бяло,
като луната
в себе си събрала
разпръснатата светлина на световете.
в стадото на дивите коне,
надвесени
над гладката повърхност на водата,
когато отраженията са полегнали
след паша.
Крилато е потомството му,
бяло,
като луната
в себе си събрала
разпръснатата светлина на световете.
понеделник, 13 декември 2010 г.
* * *
Махасръце
опитваседаполети
перушинапобелиялист
вамазониятанапоетите
проскубано
н
е
б
е
по цветно
от розови сънища
писна му от издължени клюнове
пробили облаците
осеменили
дъжда
когато завали
не
гледайте
н
а
г
о
р
е
с отворени уста
опитваседаполети
перушинапобелиялист
вамазониятанапоетите
проскубано
н
е
б
е
по цветно
от розови сънища
писна му от издължени клюнове
пробили облаците
осеменили
дъжда
когато завали
не
гледайте
н
а
г
о
р
е
с отворени уста
Абонамент за:
Публикации (Atom)