Какво остана от мен?
Пръстите, деформирани от много посоки,
лакираният залез на ежедневието,
и отраженията на моите сънища.
Вече не знам
кой съм от толкова прераждания –
червеношийка, умряла в ръцете на дървото,
въжеиграч, по опънатите нерви на Създателя,
пътешественик в продънена платноходка
или атентатор на собствената си съдба.
А може би съм проститутката
във ваната на стоок хотел, която мечтае
за острови с екзотични ухания.
Какво остана от мен във водата?
Мирис на водорасли и на планктон.
петък, 16 юли 2010 г.
вторник, 13 юли 2010 г.
Ръст
Само влюбените шепнат като борове.
Когато вятърът, безмилостен към другите,
прозорци удря
и очи,
и носи покривите на представите над всичко –
раснем...
Раснем като борове,
укрили в сенките си
дълги рани.
***
Постиламе зелената покривка.
Или тя ни застила завинаги?
(Както, когато превързвахме клони
и бурите не ни заплашваха.)
Просто пикник на живи и мъртви
мигове
изтекли предварително.
Докато
други двама не открият отново –
в смълчани храсти, под гигантска гъба,
ослепителното
бяло цвете...
Когато вятърът, безмилостен към другите,
прозорци удря
и очи,
и носи покривите на представите над всичко –
раснем...
Раснем като борове,
укрили в сенките си
дълги рани.
***
Постиламе зелената покривка.
Или тя ни застила завинаги?
(Както, когато превързвахме клони
и бурите не ни заплашваха.)
Просто пикник на живи и мъртви
мигове
изтекли предварително.
Докато
други двама не открият отново –
в смълчани храсти, под гигантска гъба,
ослепителното
бяло цвете...
събота, 10 юли 2010 г.
Мечтатели
Няма улици, които са тесни за мечтателите.
И макар да са с олющени спомени,
с криволичещо настояще,
по калдъръмите се стича дъждовното бреме
и попива в прашната земя.
Там все някой ще надигне глава
и сенките ще изчезнат от стените.
Там утрото ще надникне
и мъглата ще махне призрачното си наметало.
Няма улици, където тъгата
простира всеки ден закърпени дрехи
и се вее на вятъра бялото знаме на бедността.
Докато поне един човек се надява.
И макар да са с олющени спомени,
с криволичещо настояще,
по калдъръмите се стича дъждовното бреме
и попива в прашната земя.
Там все някой ще надигне глава
и сенките ще изчезнат от стените.
Там утрото ще надникне
и мъглата ще махне призрачното си наметало.
Няма улици, където тъгата
простира всеки ден закърпени дрехи
и се вее на вятъра бялото знаме на бедността.
Докато поне един човек се надява.
Миражи
И заживях в средата на пустиня,
където времето е спряло
и пясъкът затрупва дните.
Пустиня –
голяма жълта рана,
превързана със самота.
Пустиня –
скелет на часовник.
Аскетът само може да премине,
без да пълзи
и без да се доказва.
А аз потъвах в пясък.
Във въздуха летяха думи:
Оазис с палми.
Фурми за оцеляване.
Вода, вода за смъртните.
И приказни миражи,
които вятърът рисува.
А може би ни лъже някой,
от нас създаден
за да ни създава?
Или за да превръща
петната бели
в градини цъфнали?
И аз не търсех вече пътя,
а съзерцавах хоризонтите.
Миражи –
по-истински от жажда за живот.
И от пророци,
които ще предсказват,
дали ще станем птици,
или храна за птиците.
където времето е спряло
и пясъкът затрупва дните.
Пустиня –
голяма жълта рана,
превързана със самота.
Пустиня –
скелет на часовник.
Аскетът само може да премине,
без да пълзи
и без да се доказва.
А аз потъвах в пясък.
Във въздуха летяха думи:
Оазис с палми.
Фурми за оцеляване.
Вода, вода за смъртните.
И приказни миражи,
които вятърът рисува.
А може би ни лъже някой,
от нас създаден
за да ни създава?
Или за да превръща
петната бели
в градини цъфнали?
И аз не търсех вече пътя,
а съзерцавах хоризонтите.
Миражи –
по-истински от жажда за живот.
И от пророци,
които ще предсказват,
дали ще станем птици,
или храна за птиците.
сряда, 7 юли 2010 г.
Пъзел
На зазоряване лаят на кучета
троши тишината –
слънчеви стъкълца
се посипват в градините.
Разпадат се сънищата
и цветовете
изпълзяват от
топлото одеяло.
На зазоряване думите
отново
започват да се подреждат –
ден, голям колкото плочка
от пъзел,
на която всеки рисува
своето щастие.
троши тишината –
слънчеви стъкълца
се посипват в градините.
Разпадат се сънищата
и цветовете
изпълзяват от
топлото одеяло.
На зазоряване думите
отново
започват да се подреждат –
ден, голям колкото плочка
от пъзел,
на която всеки рисува
своето щастие.
неделя, 4 юли 2010 г.
В 6 сутринта
Чакам изгрева.
Клошар и куче
пресичат като черни котки
неделната идилия,
докато аз гледам протегнати
сънливи хълмове.
Една препълнена кофа за боклук
стои с отворена уста.
За мен тя е кутията на Пандора.
За двете сенки,
които я доближават –
рогът на изобилието.
Клошар и куче
пресичат като черни котки
неделната идилия,
докато аз гледам протегнати
сънливи хълмове.
Една препълнена кофа за боклук
стои с отворена уста.
За мен тя е кутията на Пандора.
За двете сенки,
които я доближават –
рогът на изобилието.
събота, 3 юли 2010 г.
Семенца 2
*
Гнездо и буря
Полетът се срути
*
Семки и сенки
Керван от мравки
*
Трепкаща ръка
Букви по водата
*
Пукот на свещ
Тишината пулсира
*
Луна в клоните
Окъпани кестени
*
Гребен на петел
Пламтяща катедрала
*
Брадата на брадвата
Думите ме гъделичкат
Гнездо и буря
Полетът се срути
*
Семки и сенки
Керван от мравки
*
Трепкаща ръка
Букви по водата
*
Пукот на свещ
Тишината пулсира
*
Луна в клоните
Окъпани кестени
*
Гребен на петел
Пламтяща катедрала
*
Брадата на брадвата
Думите ме гъделичкат
Мърморене
*
Татул до татула
Останахме без тъщи
*
Тигър в дъжда
Ръмжи небето
*
Хора и крави
Преживяме и преживяваме
*
Папагал на терасата
Синигерът оглуша
*
Котка под завивките
Одеялото мърка
*
Виолетово грамофонче
Джаз в градината
*
Дърво без връх
Откачам закачалката
Татул до татула
Останахме без тъщи
*
Тигър в дъжда
Ръмжи небето
*
Хора и крави
Преживяме и преживяваме
*
Папагал на терасата
Синигерът оглуша
*
Котка под завивките
Одеялото мърка
*
Виолетово грамофонче
Джаз в градината
*
Дърво без връх
Откачам закачалката
Лятно
*
Петунии на балкона
Самба на цветовете
*
Лед в мастиката
Облаци се събират
*
Заоблени хълмове
Жени на плажа
*
Възглавница от хмел
сиеста и футбол
*
Ухание на рози
Яхвам вятъра
*
Слънчеви лъчи
Реша косата ти
*
Отвор сред облаци
Шпионката на Господ
*
Презрели череши
Мòрава е моравата
Петунии на балкона
Самба на цветовете
*
Лед в мастиката
Облаци се събират
*
Заоблени хълмове
Жени на плажа
*
Възглавница от хмел
сиеста и футбол
*
Ухание на рози
Яхвам вятъра
*
Слънчеви лъчи
Реша косата ти
*
Отвор сред облаци
Шпионката на Господ
*
Презрели череши
Мòрава е моравата
Домашни идилии
*
Паяк над леглото
Сънувам командоси
*
Изкуствена роза
Аромат на чорапи
*
Празна чиния
НЛО над жена ми
*
Спагети по сицилиански
Мафията – на масата
*
Вувузели и футбол
Щурците притихват
*
Голям балкон
Виждам хълмовете ти
*
Голям чеп
Колко вино
Паяк над леглото
Сънувам командоси
*
Изкуствена роза
Аромат на чорапи
*
Празна чиния
НЛО над жена ми
*
Спагети по сицилиански
Мафията – на масата
*
Вувузели и футбол
Щурците притихват
*
Голям балкон
Виждам хълмовете ти
*
Голям чеп
Колко вино
Абонамент за:
Публикации (Atom)