1/ Разследване
Няма улики
викът ти
да е съучастник на ръката.
Но себе си,
когато пренаписваш,
готов ли си да премълчаваш?
Празен за лъжата
оглушава
листът.
2/ По(следствие)
Пресъхнал глас. Кладенец,
пълен с трупове
на думи.
Един полудял поет
по следите на отреченото
и предначертаното.
И много неродени свидетели.
3/ На свобода
Изпълзяват от дупките думи,
сочни, дебели, зелени.
Истината е блато,
в което квакат щастливци.
петък, 24 септември 2010 г.
вторник, 21 септември 2010 г.
Пролет, болница, мир
Гълъби, по парапетите на 5-тия етаж
в отделението за дебели черва и маркучи.
Гледат ме с очакване,
по-гладни от болните,
и по-жадни от лекар след операция.
Храня ги с трохи от геврек,
(ореолът на моето милосърдие),
а те стават десетки.
Десетки символи на мира
воюват за своето оцеляване.
в отделението за дебели черва и маркучи.
Гледат ме с очакване,
по-гладни от болните,
и по-жадни от лекар след операция.
Храня ги с трохи от геврек,
(ореолът на моето милосърдие),
а те стават десетки.
Десетки символи на мира
воюват за своето оцеляване.
понеделник, 20 септември 2010 г.
Богиня на лова
Студени пръсти дъждовете имат,
студено ме прегръщаш ти.
Предвестници за есен и за зима,
за самота и локви от лъжи.
Сезоните отлитат като птици
и търсят другаде гнезда.
И само сълзите по жиците
ще капят в наранената бразда.
От лятото остана само спомен,
забит в гърба ми всеки ден.
И нощите, в които вероломно
си ме превръщала в елен.
студено ме прегръщаш ти.
Предвестници за есен и за зима,
за самота и локви от лъжи.
Сезоните отлитат като птици
и търсят другаде гнезда.
И само сълзите по жиците
ще капят в наранената бразда.
От лятото остана само спомен,
забит в гърба ми всеки ден.
И нощите, в които вероломно
си ме превръщала в елен.
неделя, 12 септември 2010 г.
Превъплъщения
Пяна и водовъртежи -
на бреговете им се вие свят
и падат в клопките на дивата река
очи, изплашени
от придошлия бяс на боговете.
Пъстървите се плашат
от пъстротата на деня
и бягат лудо от сенките надвесени.
А морското равнище
се надига и надига
и носи неизлюпени въпроси.
Камъните са удавници,
обречени да преживяват
превъплъщенията на една земя...
Прекрачвам
като римски мост годините
да разбера, че пак съм жив -
от двата бряга на живота.
на бреговете им се вие свят
и падат в клопките на дивата река
очи, изплашени
от придошлия бяс на боговете.
Пъстървите се плашат
от пъстротата на деня
и бягат лудо от сенките надвесени.
А морското равнище
се надига и надига
и носи неизлюпени въпроси.
Камъните са удавници,
обречени да преживяват
превъплъщенията на една земя...
Прекрачвам
като римски мост годините
да разбера, че пак съм жив -
от двата бряга на живота.
сряда, 8 септември 2010 г.
На фон от танцуващи
Перата от марабу помнят
диджея
глобуса
земята се върти
на пръста на ръката ти
и танца на чорапчетата
бримката пусната
нагоре по вените
до примката
която граничи с дъха ми
диджея
глобуса
земята се върти
на пръста на ръката ти
и танца на чорапчетата
бримката пусната
нагоре по вените
до примката
която граничи с дъха ми
неделя, 5 септември 2010 г.
бурен
къщата брадясва
след хората които
бързо си отиват
(лятото е път
за гущери и змѝи)
при сивото поле
от кръстове
се връщам
(често)
светлината
упоява
болката
след хората които
бързо си отиват
(лятото е път
за гущери и змѝи)
при сивото поле
от кръстове
се връщам
(често)
светлината
упоява
болката
четвъртък, 2 септември 2010 г.
Тининч Пдитин
Той рано или късно ще умре
И аз трябва да напиша някакво послание,
Например, такова – животът ти беше по-хубав от моя
Или пък – той беше по-дълъг от моя,
Но, уви, сега си толкова далече,
Че не ми се иска да съм вечен.
Патологично е в този момент
Да слагам на някаква измислена смърт комлимент.
Искам просто и реално да възвеличая
Този, който за смъртта нехае.
И да ви кажа честно, че рано или късно всеки умира,
Но не всеки със собствената си лира.
И аз трябва да напиша някакво послание,
Например, такова – животът ти беше по-хубав от моя
Или пък – той беше по-дълъг от моя,
Но, уви, сега си толкова далече,
Че не ми се иска да съм вечен.
Патологично е в този момент
Да слагам на някаква измислена смърт комлимент.
Искам просто и реално да възвеличая
Този, който за смъртта нехае.
И да ви кажа честно, че рано или късно всеки умира,
Но не всеки със собствената си лира.
сряда, 1 септември 2010 г.
* * *
Счупих огледалото,
като поличбен ритуал.
Да предизвикам дявола,
да видя черното на бялото
и на съдбата наметалото.
Счупих огледалото.
Капките кръв
по умрелия гълъб закапаха.
като поличбен ритуал.
Да предизвикам дявола,
да видя черното на бялото
и на съдбата наметалото.
Счупих огледалото.
Капките кръв
по умрелия гълъб закапаха.
петък, 20 август 2010 г.
Восъчни сенки
Защо сложи в ръцете ми
тази восъчна свещ
и прошепна: върви,
страховете пред теб и зад теб
са надвиснали.
Пипала, пипала, пипала...
Клоните нямаха край,
портата тягостно охкаше
и пътеката като змия се виеше
в пазвата на душата ми.
Сенките на цветята
продължаваха мойта агония
и не свършваха през нощта
всички черни знаци и символи.
Не за молитва ме прати.
(За изцеление?).
Така зловещо
не висят изцелените
и обесеният въпрос
сякаш увиснал огромен,
закачил в тежка примка звездите.
Трябваше ли
цялото пространство да срутиш,
да ме хвърлиш в несвършваща бездна
и да падат отгоре ми
мигове,
мигове като камъни,
а времето да продължава лудостта си
и задъханата камбана
да отмерва пулса на мъртвия.
Трябваше ли
да изпитваш страданието,
силата на слабостта ми,
да превръщаш във вълчи вой гласовете.
Аз не съм единак.
Колко съдби лъкатушат
из дебрите на твойта фантазия
и се губят и се намират.
Няма да взема тази восъчна свещ,
от която капят сатанински сълзи
и която изгаря светлината
на нашата крехка луна.
тази восъчна свещ
и прошепна: върви,
страховете пред теб и зад теб
са надвиснали.
Пипала, пипала, пипала...
Клоните нямаха край,
портата тягостно охкаше
и пътеката като змия се виеше
в пазвата на душата ми.
Сенките на цветята
продължаваха мойта агония
и не свършваха през нощта
всички черни знаци и символи.
Не за молитва ме прати.
(За изцеление?).
Така зловещо
не висят изцелените
и обесеният въпрос
сякаш увиснал огромен,
закачил в тежка примка звездите.
Трябваше ли
цялото пространство да срутиш,
да ме хвърлиш в несвършваща бездна
и да падат отгоре ми
мигове,
мигове като камъни,
а времето да продължава лудостта си
и задъханата камбана
да отмерва пулса на мъртвия.
Трябваше ли
да изпитваш страданието,
силата на слабостта ми,
да превръщаш във вълчи вой гласовете.
Аз не съм единак.
Колко съдби лъкатушат
из дебрите на твойта фантазия
и се губят и се намират.
Няма да взема тази восъчна свещ,
от която капят сатанински сълзи
и която изгаря светлината
на нашата крехка луна.
четвъртък, 19 август 2010 г.
Огледалце, огледалце...
Нищо друго не виждам
освен слънчевото зайче,
което се появява,
докато се оглеждаш в огледалото.
Ще ти кажа колко си хубава,
ако ме погледнеш и мене така.
освен слънчевото зайче,
което се появява,
докато се оглеждаш в огледалото.
Ще ти кажа колко си хубава,
ако ме погледнеш и мене така.
Абонамент за:
Публикации (Atom)