петък, 18 февруари 2011 г.

Сухото дърво

Самотно ли?
Виж колко птици
са разцъфнали по клоните.
А камъкът е вярното ми куче
и лаят му е вкаменил скалите.
Тук най-очакван гост е вятъра,
а ехото като сокол се стрелка
за да отмъкне думите нанякъде.
Над мене са стада от вакли облаци,
които хрупат синевата,
във мене гнездят гръмотевици
и пътища на боговете се пресичат.

Дърветата в представите умират
на ослепелите души.

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Пътят към светлината

В окото на моята Изида
светлините се събират.
Летят космоси
по овалите на ореола…

Но когато глухарче,
кацне на лунната ти пътека,
влюбеният ми дух
е бил сляп парашутист.


* * *

В гората на глухарчетата
няма зима.
Пада сняг
нагоре към небето.

Докато някой наднича
през шпионката на мрака,
друг вижда лятото
в една картина.


* * *

По хребета на спомена
Сизиф изкачва себе си.
Но този връх
е път по пирамида.

Достигнеш ли го
по-добре да паднеш
в бездната
на своето безсмъртие.


* * *

Аз живея в огнен генезис
и съм разпнат на хиляди кръстове.

Леко летя над любовната лава,
като Феникс, възкръснал
над остриетата – пръсти.


* * *

Окото е хвърлено в огъня.
Като въглен в жарава.

И вижда, което след пъкъла,
следите оставят.


* * *

Преди да тръгнат раците се питат:
Къде зимуват хората, които
вървят в обратната посока.

И кръстът сочи четири посоки.
Но този, който в себе си го носи,
върви по пътя винаги нагоре.

петък, 11 февруари 2011 г.

* * *

Израства дърво.

Разлиства се

по средата на спалнята.



Птичките вземат

най-високите тонове

на екстаза.



На сутринта съседа каза,

че цяла нощ

клоните са шибали

прозореца му.

понеделник, 7 февруари 2011 г.

Улици

Из пустите улици
кънти ехото на объркани стъпки.
Безпризорна е самотата
и е тъмно за приятели.
Само слепи прожектори
дълбаят небето с електрическа страст
и прострелват последни светулки.

Но ти знаеш ли,
че съм тръгнал към теб,
още преди луната да се наниже
на черния харпун – черногледство,
преди звездите да се изсипят
в джоба на някоя улична лампа
и преди вълкът да отхапе
половината светлина.

За да събудим заедно заспалите сенки.

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Отражения

Блудна луна.
Отдава се на всеки облак,
докато го стопи в светлината си.

А гърбавият хребет вижда всичко.
И шушнат храстите,
прикрити в тъмнина.

Под тях потомците на Адам
се давят в пресъхналото езеро.
И чакат отраженията им да клъвнат.

неделя, 16 януари 2011 г.

Момчешка полунощна песничка

След Нова Година сме гроги.
Ровичкаме свойте си гробища
(от прясно заровена "точка"
всяко начало се точи).
След Нова Година сме същите
(мръщим си старите къщи) –
опечалени джуджета,
които си нямат Снежанки.
Как да ти кажа "на многая лeта"...

Откъде-накъде
да ти кажа?

четвъртък, 30 декември 2010 г.

Среди лето

Тихото възкачване на изгрева.
Хълмове, посипани със злато.
Или те са стадо от камили,
бавни хълбоци – от изтока към рая.

Но това е само бляскава прелюдия,
преди слънцето да се завихри,
като в танца на дервиши.

Сетне белият керван ще тръгне
и денят през час ще ни намига
изпод вимето на някой облак.

Status quo

Докато пресичаме светофарите,
остаряваме.
Животите ни – бикове на червено,
преминават
под плаща на нощта.

Светлини. След покоя на зеленото
отново сме тичащи
зомбита.

Само жълтото око напомня –
животът е едно
намигване.

Ненарисувана картина

Празна (саркофаг на светия,
ограбен и пуст).
Зад нея нещо се крие.
Може – сянката на Прокруст.

Стеснява се всичко.
Някой рисува рамка.
Само в средата – вратичка,
от която се подава
сламка.

четвъртък, 23 декември 2010 г.

Обич

Обичам те,

след звъна на шейните.



До разледената суета.

Докато се напука



мрамора на живота ни.

И се разтопя в теб.


* * *


Заложили капани в думите,

приличаме на трапери.



Ловуваме със самота си.

И търсим сребърни лисици.



Разбуждай нежно сетивата

с крайчеца на бялата опашка.