петък, 11 февруари 2011 г.

* * *

Израства дърво.

Разлиства се

по средата на спалнята.



Птичките вземат

най-високите тонове

на екстаза.



На сутринта съседа каза,

че цяла нощ

клоните са шибали

прозореца му.

понеделник, 7 февруари 2011 г.

Улици

Из пустите улици
кънти ехото на объркани стъпки.
Безпризорна е самотата
и е тъмно за приятели.
Само слепи прожектори
дълбаят небето с електрическа страст
и прострелват последни светулки.

Но ти знаеш ли,
че съм тръгнал към теб,
още преди луната да се наниже
на черния харпун – черногледство,
преди звездите да се изсипят
в джоба на някоя улична лампа
и преди вълкът да отхапе
половината светлина.

За да събудим заедно заспалите сенки.

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Отражения

Блудна луна.
Отдава се на всеки облак,
докато го стопи в светлината си.

А гърбавият хребет вижда всичко.
И шушнат храстите,
прикрити в тъмнина.

Под тях потомците на Адам
се давят в пресъхналото езеро.
И чакат отраженията им да клъвнат.

неделя, 16 януари 2011 г.

Момчешка полунощна песничка

След Нова Година сме гроги.
Ровичкаме свойте си гробища
(от прясно заровена "точка"
всяко начало се точи).
След Нова Година сме същите
(мръщим си старите къщи) –
опечалени джуджета,
които си нямат Снежанки.
Как да ти кажа "на многая лeта"...

Откъде-накъде
да ти кажа?

четвъртък, 30 декември 2010 г.

Среди лето

Тихото възкачване на изгрева.
Хълмове, посипани със злато.
Или те са стадо от камили,
бавни хълбоци – от изтока към рая.

Но това е само бляскава прелюдия,
преди слънцето да се завихри,
като в танца на дервиши.

Сетне белият керван ще тръгне
и денят през час ще ни намига
изпод вимето на някой облак.

Status quo

Докато пресичаме светофарите,
остаряваме.
Животите ни – бикове на червено,
преминават
под плаща на нощта.

Светлини. След покоя на зеленото
отново сме тичащи
зомбита.

Само жълтото око напомня –
животът е едно
намигване.

Ненарисувана картина

Празна (саркофаг на светия,
ограбен и пуст).
Зад нея нещо се крие.
Може – сянката на Прокруст.

Стеснява се всичко.
Някой рисува рамка.
Само в средата – вратичка,
от която се подава
сламка.

четвъртък, 23 декември 2010 г.

Обич

Обичам те,

след звъна на шейните.



До разледената суета.

Докато се напука



мрамора на живота ни.

И се разтопя в теб.


* * *


Заложили капани в думите,

приличаме на трапери.



Ловуваме със самота си.

И търсим сребърни лисици.



Разбуждай нежно сетивата

с крайчеца на бялата опашка. 

вторник, 21 декември 2010 г.

Симбиоза

Не е свещена кравата по тези краища.
Храна е,
жертвоприношение,
и кръв, засъхнала в земята.

Но представете си
пейзаж със римски мост,
прегърбен от годините,
под него лед, рекичката прегърнал,
и мъртва крава,
изтърбушена.

В дерето костите са глозгали
и подивели кучета
и мършави лисици,
а най-накрая са кълвали птиците.

И вледеняващото пиршество завършва
със стъпките на черна котка,
пресякла бързо моста
и шмугнала се
във вътрешностите на новия си дом.

неделя, 19 декември 2010 г.

Сезан и картоиграчите

Те гледат картите с вяли погледи,
отпиват бавно от червеното,
а черното не е в колодата,
а някъде навън (отново тъмно е.)

Седят със шапките си килнати,
забравили кога са влезнали
в опушения свят на кръчмата,
където сивотата е убежище.

В бутилката, така, затворени,
са техните игриви духове.
„Сега ли да отворя тапата
и да ги пусна над главите им?”

Сезан се пита и разбърква
върху палитрата си нови козове.