Жена, като палма разлистена,
и сочна, като мандарина,
бърза към цветни оазиси,
в сенките да се скрие.
Маслинови са косите й,
леко прикриват извивките.
Душата й, шоколадова,
вечерният вятър облизва.
Тя често сънува морето
и бавно в съня си потъва.
Небето над нея е дъно,
изпъстрено с хиляди перли.
събота, 6 ноември 2010 г.
Четири островчета
Четири островчета
Селца, посипани с брашно
и слънце над скали препържени
закусвам
под сянката на два лимона
а ми е топло
и ми е кисело
* * *
В този град не вали
облаците бягат към планината
колите са повече от хората –
рояци из равнината
* * *
Ще ви кажа как се приготвя
мандариново сладко
купувате мандарини
и целувате жена си
* * *
По средата на острова
сутрин рисувам делфини
на дъното на басейн
в покоя на синята теракота
гъделичкам
техните бели коремчета
Селца, посипани с брашно
и слънце над скали препържени
закусвам
под сянката на два лимона
а ми е топло
и ми е кисело
* * *
В този град не вали
облаците бягат към планината
колите са повече от хората –
рояци из равнината
* * *
Ще ви кажа как се приготвя
мандариново сладко
купувате мандарини
и целувате жена си
* * *
По средата на острова
сутрин рисувам делфини
на дъното на басейн
в покоя на синята теракота
гъделичкам
техните бели коремчета
сряда, 3 ноември 2010 г.
Рибен мехур
Дори вятърът
да повдига полите на водата,
да разкрива –
след тишината идват
червените вдлъбнатини на залеза
и сините на прилива,
има някаква андрогинност
на формите,
има сила,
която обръща представите
и търкаля кълбета
от водата до слънцето.
да повдига полите на водата,
да разкрива –
след тишината идват
червените вдлъбнатини на залеза
и сините на прилива,
има някаква андрогинност
на формите,
има сила,
която обръща представите
и търкаля кълбета
от водата до слънцето.
понеделник, 1 ноември 2010 г.
Сънни пратеници
Черен облак - катафалка на кошмарите.
Кочияшът - двулика илюзия
между черното и бялото.
Опечалени въпроси кръжат незададени.
А малко по-встрани,
където се пропуква яйцето на хоризонта,
един новореден лъч рисува
червени коне над дърветата.
Кочияшът - двулика илюзия
между черното и бялото.
Опечалени въпроси кръжат незададени.
А малко по-встрани,
където се пропуква яйцето на хоризонта,
един новореден лъч рисува
червени коне над дърветата.
понеделник, 25 октомври 2010 г.
Джойнт
Той често забравяше
вестибуларния си апарат във вестибюла.
Тогава центърът на тежестта ставаше
едно цигарено кръгче,
превръщащо се в изкривено,
даже озъбено сърце.
Може би болно от фантазия,
то се нанизваше на студените пръсти на времето
и се разпадаше на хиляди измерения.
В едно от тях Тя щеше да се приближи
и да му поиска огънче.
вестибуларния си апарат във вестибюла.
Тогава центърът на тежестта ставаше
едно цигарено кръгче,
превръщащо се в изкривено,
даже озъбено сърце.
Може би болно от фантазия,
то се нанизваше на студените пръсти на времето
и се разпадаше на хиляди измерения.
В едно от тях Тя щеше да се приближи
и да му поиска огънче.
четвъртък, 21 октомври 2010 г.
Смърт и живот
Смъртта е благотворна –
Тя ни избавя от мислите за смъртта.
Ж. Ренар
Странен живот. Докато в Катманду
се ражда сестра ми, аз умирам на път за „Пирогов”.
Краят ми се превръща в ново начало.
Към мен се приближава гробар,
умрял в същите гробища, в които ще бъда погребан.
Изважда бутилка пелин и казва: Преливай!
Ние мъртвите се молим за живите.
Само ние знаем, че смъртта е прекрасна,
облечена в синята си рокля.
Да. И лудите също.
Но ти вече не си от тях.
Тя ни избавя от мислите за смъртта.
Ж. Ренар
Странен живот. Докато в Катманду
се ражда сестра ми, аз умирам на път за „Пирогов”.
Краят ми се превръща в ново начало.
Към мен се приближава гробар,
умрял в същите гробища, в които ще бъда погребан.
Изважда бутилка пелин и казва: Преливай!
Ние мъртвите се молим за живите.
Само ние знаем, че смъртта е прекрасна,
облечена в синята си рокля.
Да. И лудите също.
Но ти вече не си от тях.
След Юда
Какво е да си предател?
Може би да чуеш думи, които горят
или като черната овца
да си обречена, преди да се родиш.
Може би да принизяваш светлината до илюзия
и да преувеличаваш себе си.
Говори се, че предателите имат четири пръста.
И повечето са безименни.
Но един показалец им стига
за да пронижат светлината.
И да окървавят небето толкова,
че залезът да се превърне в парче сурово месо.
Но се говори също,
че един селянин от Египет,
на име Мохамед Али,
открил делва близо до градчето Наг Хамади...
Може би да чуеш думи, които горят
или като черната овца
да си обречена, преди да се родиш.
Може би да принизяваш светлината до илюзия
и да преувеличаваш себе си.
Говори се, че предателите имат четири пръста.
И повечето са безименни.
Но един показалец им стига
за да пронижат светлината.
И да окървавят небето толкова,
че залезът да се превърне в парче сурово месо.
Но се говори също,
че един селянин от Египет,
на име Мохамед Али,
открил делва близо до градчето Наг Хамади...
понеделник, 18 октомври 2010 г.
Херос
Сляп е
като къртица,
ровеща хоризонта.
Балансира
сред прах, пустота
и страх.
С нокти
драска звездите
и умира за малко.
Само когато заспи,
достига
до зрими предели.
Сам.
Хвърлил сянката си
като ласо.
като къртица,
ровеща хоризонта.
Балансира
сред прах, пустота
и страх.
С нокти
драска звездите
и умира за малко.
Само когато заспи,
достига
до зрими предели.
Сам.
Хвърлил сянката си
като ласо.
Невинно стихотворение
Говорим си с местния касапин
за произхода на живота.
Като две капки вода
си приличаме с него –
той разчленява тялото на агнето,
аз – агнешката му символика.
Нищо че месарницата
не е планината Сион,
и ние не стоим като изкупителни жертви,
нито сме сигурни, че някога ще възкръснем.
Усещаме се докоснати
от божието целомъдрие
и касапинът ми подарява
кърваво парче месо, а аз – на него
това стихотворение.
за произхода на живота.
Като две капки вода
си приличаме с него –
той разчленява тялото на агнето,
аз – агнешката му символика.
Нищо че месарницата
не е планината Сион,
и ние не стоим като изкупителни жертви,
нито сме сигурни, че някога ще възкръснем.
Усещаме се докоснати
от божието целомъдрие
и касапинът ми подарява
кърваво парче месо, а аз – на него
това стихотворение.
Хелиоцентрично
Обгърнати от тишина
и вкаменени
очи, поглъщащи небето.
До огъня,
облизал отвесните скали –
езичници сме.
И не е длъжно да изгрява все от изток.
Повикано зад облаци
ще засияе.
Не сме слепци. Блестим подобно злато
и иманярстваме, когато се погледнем.
Но ритуалите
не винаги са еднозначни.
Достатъчно е
през разрушения ни кръг
да мине стадо от кози,
да се нахрани със зелените ни ореоли,
за да прозрем –
те всеки божи ден са в центъра
на слънцето.
и вкаменени
очи, поглъщащи небето.
До огъня,
облизал отвесните скали –
езичници сме.
И не е длъжно да изгрява все от изток.
Повикано зад облаци
ще засияе.
Не сме слепци. Блестим подобно злато
и иманярстваме, когато се погледнем.
Но ритуалите
не винаги са еднозначни.
Достатъчно е
през разрушения ни кръг
да мине стадо от кози,
да се нахрани със зелените ни ореоли,
за да прозрем –
те всеки божи ден са в центъра
на слънцето.
Абонамент за:
Публикации (Atom)