неделя, 4 юли 2010 г.

В 6 сутринта

Чакам изгрева.
Клошар и куче
пресичат като черни котки
неделната идилия,
докато аз гледам протегнати
сънливи хълмове.

Една препълнена кофа за боклук
стои с отворена уста.
За мен тя е кутията на Пандора.
За двете сенки,
които я доближават –
рогът на изобилието.

събота, 3 юли 2010 г.

Семенца 2

*
Гнездо и буря
Полетът се срути


*
Семки и сенки
Керван от мравки


*
Трепкаща ръка
Букви по водата


*
Пукот на свещ
Тишината пулсира


*
Луна в клоните
Окъпани кестени


*
Гребен на петел
Пламтяща катедрала


*
Брадата на брадвата
Думите ме гъделичкат

Мърморене

*
Татул до татула
Останахме без тъщи

*
Тигър в дъжда
Ръмжи небето

*
Хора и крави
Преживяме и преживяваме

*
Папагал на терасата
Синигерът оглуша

*
Котка под завивките
Одеялото мърка

*
Виолетово грамофонче
Джаз в градината

*
Дърво без връх
Откачам закачалката

Лятно

*
Петунии на балкона
Самба на цветовете

*
Лед в мастиката
Облаци се събират

*
Заоблени хълмове
Жени на плажа

*
Възглавница от хмел
сиеста и футбол

*
Ухание на рози
Яхвам вятъра

*
Слънчеви лъчи
Реша косата ти

*
Отвор сред облаци
Шпионката на Господ

*
Презрели череши
Мòрава е моравата

Домашни идилии

*
Паяк над леглото
Сънувам командоси

*
Изкуствена роза
Аромат на чорапи

*
Празна чиния
НЛО над жена ми

*
Спагети по сицилиански
Мафията – на масата

*
Вувузели и футбол
Щурците притихват

*
Голям балкон
Виждам хълмовете ти

*
Голям чеп
Колко вино

сряда, 30 юни 2010 г.

Семенца 1

*
Семена от тополи
Майски снегове


*
Кукувица на прозореца
Забравям си името


*
Вятър и залез
Килим по водата


*
Нарисувана врата
Излизам от себе си



*
Птици във висините
Разчертан хоризонт



*
Паднали листа
Прелиствам шума


*
Саламандър в огъня
Пукот и дим

вторник, 29 юни 2010 г.

Женски месеци

Променлива като февруари. По-променлива през март.
В навяванията има нещо от формата на тялото ти.
Но ненадейно идваш с южняка,
близваш игриво устните ми
и разтапяш всички съмнения.
Събуждам се,
продължавайки да те сънувам.
Изглеждаш още по-красива и предизвикателна.
Като луна, в началото прикриваш извивките си,
а след това се изправяш гола и съблазнителна.

И никой не е разбрал през този кръговрат на времето,
кога ще го затрупат нежните ти свлачища
или ще го погълне розова лавина.

Неологично

По разписание, и в странните предначертания на времето,
се срещнахме между оголената паст на автобусите.
Бистрото лъхаше на лешояди, а ние – облаци в червено,
преливахме в пулсиращо лилаво.

Минаваха такситата, извърнали главите си,
отчаяни и жълтеникави към лъкатушещата улица,
където стискахме до изпотяване ръцете си
и се обичахме, преди да се обичаме.

А после пихме бира, без да бързаме.
Край масата като комар кръжеше сервитьорката,
но я отпъждахме с невиждане, с нечуване
един до друг, един във друг изгубени.

И твоят глас така във мен се пенеше,
че чашата преливаше от удоволствие.
Защо ли още ми се струва, че името ти (толкова банално)
е нова дума, лумнала изпод езика ми...

Мансарда

Приведени (като въпроси)
под шапката на бяла къща –
безбожно влюбени, изопнахме
с трептенето си хоризонта.

„Внимавай да не се удариш”,
в очите ти тревога се четеше.
А аз на ум повтарях, че главата
отдавна вече е в краката ти…

И в тази нова мяра на балкона
(без отговорите) телата ни описваха
две съвършени удивителни –
от залеза до изгрева зад щорите...

На музата

Когато
бавни часове минават
като камили през пустиня –
представям си те;
винаги застивам
в протеклите през рамката картини –
под цъфналите кестени и думи,
по-леки от почуда на глухарче:
че тази нощ
ще ни похарчи...
И няма в теб да се събудя.


***
Подобно пламък син
на миналото книгите изгарям.

Да, искам – в друго измерение,
където времето не причинява болка
и мислите не търсят стари рани,
а ние, двамата, летим, летим...
в свръхземната си
обиколка.