понеделник, 18 октомври 2010 г.

Херос

Сляп е
като къртица,
ровеща хоризонта.

Балансира
сред прах, пустота
и страх.

С нокти
драска звездите
и умира за малко.

Само когато заспи,
достига
до зрими предели.

Сам.
Хвърлил сянката си
като ласо.

Невинно стихотворение

Говорим си с местния касапин
за произхода на живота.
Като две капки вода
си приличаме с него –
той разчленява тялото на агнето,
аз – агнешката му символика.

Нищо че месарницата
не е планината Сион,
и ние не стоим като изкупителни жертви,
нито сме сигурни, че някога ще възкръснем.

Усещаме се докоснати
от божието целомъдрие
и касапинът ми подарява
кърваво парче месо, а аз – на него
това стихотворение.

Хелиоцентрично

Обгърнати от тишина
и вкаменени
очи, поглъщащи небето.
До огъня,
облизал отвесните скали –
езичници сме.

И не е длъжно да изгрява все от изток.
Повикано зад облаци
ще засияе.

Не сме слепци. Блестим подобно злато
и иманярстваме, когато се погледнем.

Но ритуалите
не винаги са еднозначни.
Достатъчно е
през разрушения ни кръг
да мине стадо от кози,
да се нахрани със зелените ни ореоли,
за да прозрем –
те всеки божи ден са в центъра
на слънцето.

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Вдъхновението на художника

Имат настроение животните в обора.
Вчера техният стопанин се спомина.
Беше див и зъл – вълк надянал овча кожа
и дошъл на двора да раздава правосъдие.

Но сега го няма, свърши орисията.
Кучето спокойно опика самара.
Под сайванта има само скелет от каруца –
два, три пръта върху колелата стари.

Кравата показа висша акробатика,
възкачена с гордост на останките,
а петелът кукурига чак до залез
и прегракна от надпяване с камбаната...

Та понякога смъртта е малко камъче,
дето преобръща тягостното настроение.
Днес един умира, друг пък се преражда
в художник с пасторално вдъхновение.

петък, 1 октомври 2010 г.

От морето

Песъчинки, полепнали
златни монети.
Слънцето – богат нумизмат.

Купувам две мидички.
Едната за ветрило.
Другата, за басейн
на почервенялата мравчица.

ловен сезон

две нощи
с ехото на мълнии
потоци като хрътки (гонят шумата)

ловци на ветрове и думи
когато чуваме проглеждаме

в капана
няма зверове (наоколо)

те са
някъде където
ние
не сме

петък, 24 септември 2010 г.

Сacería de brujas

1/ Разследване


Няма улики
викът ти
да е съучастник на ръката.

Но себе си,
когато пренаписваш,
готов ли си да премълчаваш?

Празен за лъжата
оглушава
листът.



2/ По(следствие)


Пресъхнал глас. Кладенец,
пълен с трупове
на думи.
Един полудял поет
по следите на отреченото
и предначертаното.

И много неродени свидетели.



3/ На свобода


Изпълзяват от дупките думи,
сочни, дебели, зелени.

Истината е блато,
в което квакат щастливци.

вторник, 21 септември 2010 г.

Пролет, болница, мир

Гълъби, по парапетите на 5-тия етаж
в отделението за дебели черва и маркучи.
Гледат ме с очакване,
по-гладни от болните,
и по-жадни от лекар след операция.

Храня ги с трохи от геврек,
(ореолът на моето милосърдие),
а те стават десетки.
Десетки символи на мира
воюват за своето оцеляване.

понеделник, 20 септември 2010 г.

Богиня на лова

Студени пръсти дъждовете имат,
студено ме прегръщаш ти.
Предвестници за есен и за зима,
за самота и локви от лъжи.

Сезоните отлитат като птици
и търсят другаде гнезда.
И само сълзите по жиците
ще капят в наранената бразда.

От лятото остана само спомен,
забит в гърба ми всеки ден.
И нощите, в които вероломно
си ме превръщала в елен.

неделя, 12 септември 2010 г.

Превъплъщения

Пяна и водовъртежи -
на бреговете им се вие свят
и падат в клопките на дивата река
очи, изплашени
от придошлия бяс на боговете.

Пъстървите се плашат
от пъстротата на деня
и бягат лудо от сенките надвесени.
А морското равнище
се надига и надига
и носи неизлюпени въпроси.

Камъните са удавници,
обречени да преживяват
превъплъщенията на една земя...

Прекрачвам
като римски мост годините
да разбера, че пак съм жив -
от двата бряга на живота.