Из "Забравени богове"

Екстази

Екстази.
Ослепялата душа
опипва тялото,
но не може да влезе
в агонията човешка.
Потъва в обратното -
бебе, утроба, ангел…
и сгромолясване -
отново в тяло,
проядено от гнили думи.
Като полудяла шейна
от върха на Еверест,
в улея на отчаянието -
световъртеж
от разпиляни години,
безкраен пъзел
в дух и плът,
в задъхан мозък
простреляна мозайка -

надрусана рецепта
за бързо прераждане.

Есенна изповед

Светлината няма да ми се разсърди,
за един разрязан миг наивност,
да прогледна в чуруликащата вечност.

Ще взема кръвна проба от слънчев лъч,
да видя как изтича златото на песента
от вените на необятното и ни прегръща.

Безсмъртно е да чуваш ехото на ласките,
на няколко подскачащи от топлина врабчета,
докоснати с пуха на есенното утро.

И да играеш шах със сенките на Слънцето,
съгласен винаги да губиш партии,
но винаги и да намираш себе си.