tag:blogger.com,1999:blog-66903802984350089232024-03-12T18:53:24.028-07:00блог на Венцислав СтайковВенцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.comBlogger98125tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-1449952434652149792011-09-14T08:55:00.000-07:002011-09-14T08:57:20.917-07:00ПътищаПътувайки с кирие Таки покрай хълмове,<br />нарязани на бели късове,<br />видяхме как слънцето приготвя<br />огромното си барбекю.<br />Вълните тихо се облизваха.<br />И по напуканите устни на скалите<br />соленото море се стичаше.<br /><br />Тогава кирие Таки каза:<br />„ Макар, че времето лекува,<br />понякога са толкова дълбоки раните.<br />Като земята, от която дишаме<br />прахта на мъртъвците.<br />Но, някъде, отвъд пейзажа,<br />живеят светли духове.”Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-56003407699644293962011-09-06T00:13:00.001-07:002011-09-06T00:13:49.002-07:00Многоликата ВенераПод откритото небе на моя сън<br />всичките сънувани жени са нимфоманки,<br />сякаш голата луна ме е облъчила.<br /><br />Не е трудно да познаеш този хълм,<br />от който в пурпурната нощ се връщам.<br />Там засаждам семена, когато теб те няма.<br /><br />Обладан съм от безброй желания.<br />И изпаднал в еротична безтегловност,<br />гледам как Венера страда от безсъние.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-47057000478875688842011-08-28T06:37:00.001-07:002011-08-30T21:09:26.257-07:00Село без дъждАвгуст е като тиган,
<br />забравен в огъня на слънцето.
<br />И следобедите сякаш са безкрайни.
<br />В три без нещо
<br />котката получи слънчев удар,
<br />после сянката ѝ се изпружи.
<br />Рибата се скри във най-дълбокото
<br />и рибарите потънаха нанякъде.
<br />
<br />Селото ни опустя,
<br />като хлебарница след девет,
<br />и тютюнът пожълтя без време.
<br />Вече трети петък ходжата се моли,
<br />глас дере от близката джамия,
<br />но дъждът така и не пристига.
<br />Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-7280635002754214622011-07-24T04:57:00.000-07:002011-07-24T04:59:37.567-07:00РевюРеката – смъкнат цип на дреха,<br />разголена красавица, която знае<br />къде е изворът на Афродита.<br /><br />И плисва – лее двата си ръкава,<br />в модното зелено на септември...<br />Бедрата ѝ не знам къде започват,<br />но се разтварят някъде в морето.<br />Сега пристъпва като манекенка,<br />която дефилира бавно<br />пред погледите на туристи.<br />Но утре ще е друга, по-пенлива<br />в прегръдките на някой странник...<br /><br />В реката, обладан и обладаващ,<br />и аз (за кой ли път) се влюбих.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-5574534219788254622011-06-15T07:41:00.001-07:002011-06-15T07:41:50.779-07:00На киноГробището е до киното.<br />Малко гробище, а киното голямо, <br />с пет зали и купол, <br />като обсерватория.<br /><br />Вечер живите и мъртвите се раздвижват.<br />И аз се раздвижвам.<br />Вървя след тях и гледам,<br />как всички отиват на кино.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-2795813820167230752011-06-15T07:39:00.000-07:002011-06-15T07:40:58.985-07:00ОстанкиКакво остана от мен?<br />Пръстите, деформирани от много посоки,<br />лакираният залез на ежедневието,<br />и отраженията на моите сънища.<br /><br />Вече не знам <br />кой съм от толкова прераждания –<br />червеношийка, умряла в ръцете на дървото,<br />въжеиграч, по опънатите нерви на Създателя,<br />пътешественик в продънена платноходка<br />или атентатор на собствената си съдба.<br /><br />А може би съм проститутката<br />във ваната на стоок хотел, която мечтае<br />за острови с екзотични ухания.<br /><br />Какво остана от мен във водата?<br />Мирис на водорасли и на планктон.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-40033419230812131012011-05-06T00:12:00.000-07:002011-05-13T22:49:45.117-07:00Страстната съботаОткраднаха камбаната на църквата,<br />извадиха пироните от кръста,<br />душите си железни претопиха.<br /><br />(А в Гетсиманската градина,<br />лалета се протягаха за милост<br />и карамфилите прободени цъфтяха.)<br /><br />Но днес е събота,<br />кървят секундите,<br />отмерват тягосното настояще.<br /><br />Ще се събудят утре атеистите,<br />а кръстът пред очите им<br />ще се разлиства.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-50293746910999402362011-05-06T00:08:00.000-07:002011-05-06T00:11:59.272-07:00Пастирът, който опрощаваВсички облаци без слънце<br />са осиротяло стадо, но овчарят<br />не престава да пасе звездите.<br /><br />Те, опасали безкрая хрупат тъмнината<br />и превръщат мрака в светнала кошара.<br /><br />Зад оградата се чува вой от черни сили –<br />глутници от вълци балансират тишината.<br /><br />В утрото на всеки ден сме осветени<br />от пастира, който идва за да опрощава,<br />даже сянката, която се прокрадва.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-80991078000557434712011-04-14T09:47:00.000-07:002011-04-14T09:57:57.320-07:00Виа ПонтикаВсяка лодка носи кръст<br /> под облаци и вълноломи.<br />Даже в скъсаните мрежи има изгреви водовъртежни.<br /><br />Камъните няма да помогнат, там където е решило<br />с ярост да руши морето. Но и боговете знаят: <br />има фарове, които<br /> мигат – ангели да кацнат.<br /><br />И когато красотата<br /> стъпва някъде по кея,<br />погледът ми се извръща<br /> към водата…<br /> и под нея.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-84569047950686852992011-04-12T09:03:00.000-07:002011-04-12T09:07:28.179-07:00ЛястовициПърво белосаха къщите.<br />После душите си.<br /><br />А лястовиците летяха,<br />подгонени от вятъра на плашилата,<br />гнездата падаха,<br />прободени от копия<br />и чернобели точици се стрелкаха<br />над самотата.<br /><br />Съвършенство на несъвършените,<br />защо така тежиш във въздуха<br />и като гилотина се надвесваш над полета?<br />Защо се гневиш на лястовицата,<br />която изцапа белосаната ти външност?<br /><br />Първо започнаха с къщите.<br />После с душите си.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-80607064510435434102011-02-28T10:22:00.000-08:002011-02-28T10:23:25.902-08:00Мартеница до Нова Зеландияна Руми и всички българи в чужбина<br /><br /><br />Сега ти говориш на кивитата<br />и може би не очакваш<br />тази червено-бяла мартеница да долети до теб.<br />Но аз си мисля, че времето и пространството<br />пулсират с ритъма на нашата одухотвореност.<br />Днес времето е бяло,<br />пространството - червено<br />и би трябвало да сме горди,<br />че сме българи...<br /><br />А ти, утре ще вържиш този безценен конец<br />на някое новозенландско дърво<br />и ще обясняваш на новата си приятелка – маорката,<br />защо очакваш да видиш<br />лястовица или щъркел.<br /><br />И докато гониш змиите и гущерите<br />из новозенландските дебри,<br />тука политиците ни ще продължават да гонят<br />българите от България.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-65228890112610554002011-02-27T08:40:00.001-08:002011-02-27T08:40:57.808-08:00Каменната сватбаЗад хълма изникват внезапно –<br />застинало каменно чудо<br />в покоя на бялото слънце,<br />с червени и бели носии.<br />Дъждът все крои, моделира,<br />но те са от късове вечност.<br />А камъкът тихо се рони,<br />в ръцете ни плаче солено,<br />по сипея пак се търкулва<br />и става по-дълъг воалът.<br /><br />Извира под нас райски ручей,<br />над нас – присмехулни врабци...<br /><br />И сякаш за миг вкаменени<br />и ние безмълвни стоим.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-9769889142268407212011-02-25T08:08:00.000-08:002011-02-27T01:12:34.063-08:00Зимата на моето неудоволствоЗима е. <br />Но без вино <br />и жени.<br />Лозята са проснати<br />бели чаршафи.<br />И вали ли, вали…<br /><br />Тихо е. <br />Тишината трепери,<br />като куче бездомно<br />в снега.<br />Има някъде смях <br />и веселие,<br />другаде бяла тъга.<br /><br />Зима е.<br />И навява студът<br />отчуждение.<br />Като грозд<br />самотата тежи.<br />Аз отварям <br />бутилка със спомени,<br />пълна с вино<br />и със жени.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-59899036930892203242011-02-23T10:09:00.000-08:002011-02-23T10:10:54.479-08:00ФилигранС фенерите по езерото плуваш<br />и моят глас като фитил до тебе стига.<br />Намятам те със синьото сияние. От себе си.<br />Подобно на завивка.<br /><br />В твоя е чест е всичко -<br />като в арабска приказка,<br />в която разточително издигам храмове.<br /><br />Аз влизам в езерото бавно,<br />когато се разтваряш като водна лилия.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-86243032465136797432011-02-21T09:07:00.001-08:002011-02-21T10:16:45.764-08:00Сред пустинятаТам, сред пустинята,<br />където религията е просмукана в пясъка<br />и нефта е кръв във вените на Земята,<br />вятърът навява омраза.<br />Избухва представата за безсмъртие.<br />Очите са спусък, телата са спусък.<br />Огнената канонада изпепелява.<br /><br />Там, където миговете са картечни откоси<br />а войниците не са пратеници на съдбата,<br />небето оглушава от разкъсани молитви.<br />Желязото намира дом сред хаоса<br />и от блясъка на финикийски знаци<br />пак се къса нишката на Ариадна.<br /><br />Там, където мисията е орисана<br />от измислени месии.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-53058043794267551832011-02-18T09:55:00.000-08:002011-02-18T09:56:04.626-08:00Сухото дървоСамотно ли?<br />Виж колко птици <br />са разцъфнали по клоните.<br />А камъкът е вярното ми куче<br />и лаят му е вкаменил скалите.<br />Тук най-очакван гост е вятъра,<br />а ехото като сокол се стрелка<br />за да отмъкне думите нанякъде.<br />Над мене са стада от вакли облаци,<br />които хрупат синевата,<br />във мене гнездят гръмотевици<br />и пътища на боговете се пресичат.<br /><br />Дърветата в представите умират<br />на ослепелите души.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-40759948092989721782011-02-17T08:50:00.000-08:002011-02-21T09:11:00.939-08:00Пътят към светлинатаВ окото на моята Изида<br />светлините се събират.<br />Летят космоси<br />по овалите на ореола…<br /><br />Но когато глухарче,<br />кацне на лунната ти пътека,<br />влюбеният ми дух<br />е бил сляп парашутист.<br /><br /><br />* * *<br /><br />В гората на глухарчетата<br />няма зима.<br />Пада сняг<br />нагоре към небето.<br /><br />Докато някой наднича<br />през шпионката на мрака,<br />друг вижда лятото<br />в една картина.<br /><br /><br />* * *<br /><br />По хребета на спомена<br />Сизиф изкачва себе си.<br />Но този връх<br />е път по пирамида.<br /><br />Достигнеш ли го<br />по-добре да паднеш<br />в бездната<br />на своето безсмъртие.<br /><br /><br />* * *<br /><br />Аз живея в огнен генезис<br />и съм разпнат на хиляди кръстове.<br /><br />Леко летя над любовната лава,<br />като Феникс, възкръснал<br />над остриетата – пръсти.<br /><br /><br />* * *<br /><br />Окото е хвърлено в огъня.<br />Като въглен в жарава.<br /><br />И вижда, което след пъкъла,<br />следите оставят.<br /><br /><br />* * *<br /><br />Преди да тръгнат раците се питат:<br />Къде зимуват хората, които<br />вървят в обратната посока.<br /><br />И кръстът сочи четири посоки.<br />Но този, който в себе си го носи,<br />върви по пътя винаги нагоре.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-86605060489679919832011-02-11T11:25:00.001-08:002011-02-11T11:25:54.383-08:00* * *Израства дърво.<br /><br />Разлиства се<br /><br />по средата на спалнята.<br /><br /> <br /><br />Птичките вземат<br /><br />най-високите тонове<br /><br />на екстаза.<br /><br /> <br /><br />На сутринта съседа каза,<br /><br />че цяла нощ<br /><br />клоните са шибали<br /><br />прозореца му.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-86359402912989111872011-02-07T08:31:00.000-08:002011-02-07T09:44:23.730-08:00УлициИз пустите улици<br />кънти ехото на объркани стъпки.<br />Безпризорна е самотата<br />и е тъмно за приятели.<br />Само слепи прожектори<br />дълбаят небето с електрическа страст<br />и прострелват последни светулки.<br /><br />Но ти знаеш ли,<br />че съм тръгнал към теб,<br />още преди луната да се наниже<br />на черния харпун – черногледство,<br />преди звездите да се изсипят<br />в джоба на някоя улична лампа<br />и преди вълкът да отхапе<br />половината светлина.<br /><br />За да събудим заедно заспалите сенки.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-53889682145480806312011-02-03T11:23:00.000-08:002011-02-03T11:25:13.390-08:00ОтраженияБлудна луна.<br />Отдава се на всеки облак,<br />докато го стопи в светлината си.<br /><br />А гърбавият хребет вижда всичко.<br />И шушнат храстите,<br />прикрити в тъмнина.<br /><br />Под тях потомците на Адам<br />се давят в пресъхналото езеро.<br />И чакат отраженията им да клъвнат.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-21597310690147217042011-01-16T05:27:00.000-08:002011-01-17T08:02:46.735-08:00Момчешка полунощна песничкаСлед Нова Година сме гроги.<br />Ровичкаме свойте си гробища<br />(от прясно заровена "точка"<br />всяко начало се точи).<br />След Нова Година сме същите<br />(мръщим си старите къщи) –<br />опечалени джуджета,<br />които си нямат Снежанки.<br />Как да ти кажа "на многая лeта"...<br /><br />Откъде-накъде<br /> да ти кажа?Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-9305660280943215382010-12-30T00:31:00.000-08:002010-12-30T00:33:46.024-08:00Среди летоТихото възкачване на изгрева.<br />Хълмове, посипани със злато.<br />Или те са стадо от камили,<br />бавни хълбоци – от изтока към рая.<br /><br />Но това е само бляскава прелюдия,<br />преди слънцето да се завихри,<br />като в танца на дервиши.<br /><br />Сетне белият керван ще тръгне<br />и денят през час ще ни намига<br />изпод вимето на някой облак.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-8637580880744705062010-12-30T00:30:00.000-08:002010-12-30T00:31:55.625-08:00Status quoДокато пресичаме светофарите, <br />остаряваме.<br />Животите ни – бикове на червено,<br />преминават<br />под плаща на нощта.<br /><br />Светлини. След покоя на зеленото <br />отново сме тичащи <br />зомбита.<br /><br />Само жълтото око напомня –<br />животът е едно <br />намигване.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-87711521467302413332010-12-30T00:25:00.000-08:002010-12-30T00:30:00.101-08:00Ненарисувана картинаПразна (саркофаг на светия,<br />ограбен и пуст).<br />Зад нея нещо се крие.<br />Може – сянката на Прокруст.<br /><br />Стеснява се всичко.<br />Някой рисува рамка.<br />Само в средата – вратичка,<br />от която се подава <br /> сламка.Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6690380298435008923.post-69375069418792490102010-12-23T07:31:00.000-08:002010-12-23T07:32:14.109-08:00ОбичОбичам те,<br /><br />след звъна на шейните.<br /><br /> <br /><br />До разледената суета.<br /><br />Докато се напука<br /><br /> <br /><br />мрамора на живота ни.<br /><br />И се разтопя в теб.<br /><br /> <br />* * *<br /><br /> <br />Заложили капани в думите,<br /><br />приличаме на трапери.<br /><br /> <br /><br />Ловуваме със самота си.<br /><br />И търсим сребърни лисици.<br /><br /> <br /><br />Разбуждай нежно сетивата<br /><br />с крайчеца на бялата опашка. Венцислав Стайковhttp://www.blogger.com/profile/05856238020330194006noreply@blogger.com0