За книгата “Цяла нощ те скитам” (”Словото”, 2009)

 Редакторът Димитър Гачев за книгата ми “Цяла нощ те скитам”: “Встрани от и въпреки сложните литературни процеси (по-скоро стремежът към обясняването им) поетичните съобщества имат простички и непоклатими (затова, може би, и неписани) правила. Приемаш съвети от този, който може да ти даде нещо и е доказал, че с думите си заковава жерави под сайванта, винаги имаш едно наум, че не най-разбиращите от литературознание творят материала за специалността си, стремиш се да не загубиш (поне не напълно) способността да аплодираш нечие гръмотевично стохотворение (или твоята представа за такова).
Като редактор на тази книга от мен се очакваше да дам напътствия, да измисля поанти, където те липсват, да се направя на умен и прочие. Нищо такова не се получи. През цялото време аз се учих от Венци. Той не мечтае за Голямата любов, за Голямото преселение на добрите хора, за Големия коралов риф, на който да остане завинаги. Венци има всички тези неща и песните му са радостта от това, че Господ му ги е дал.
Подозирах, защото го познавам лично от много време, както и неведнъж съм оставал със зяпнали уста пред неподражаемата му с нежността и образността си словестност, защото имам честта да познавам добрите хора и аурата, които го заобикалят. В тази книга, обаче той скита цяла нощ една жена, която все не му се иска да опознае, защото тя заслужава да бъде откривана постоянно.

От час рисувам
разголения бряг
отсреща.
Девойката,
с усмивка мокра,
зад стръмните скали позира
на отраженията във водата.


За мен, лично “Цяла нощ те скитам” е най-любовната книга, която съм чел.
Благодаря ти, Венци, че ме удостои с доверието пръв да се докосна до това усещане.