Какво остана от мен?
Пръстите, деформирани от много посоки,
лакираният залез на ежедневието,
и отраженията на моите сънища.
Вече не знам
кой съм от толкова прераждания –
червеношийка, умряла в ръцете на дървото,
въжеиграч, по опънатите нерви на Създателя,
пътешественик в продънена платноходка
или атентатор на собствената си съдба.
А може би съм проститутката
във ваната на стоок хотел, която мечтае
за острови с екзотични ухания.
Какво остана от мен във водата?
Мирис на водорасли и на планктон.