сряда, 14 септември 2011 г.

Пътища

Пътувайки с кирие Таки покрай хълмове,
нарязани на бели късове,
видяхме как слънцето приготвя
огромното си барбекю.
Вълните тихо се облизваха.
И по напуканите устни на скалите
соленото море се стичаше.

Тогава кирие Таки каза:
„ Макар, че времето лекува,
понякога са толкова дълбоки раните.
Като земята, от която дишаме
прахта на мъртъвците.
Но, някъде, отвъд пейзажа,
живеят светли духове.”

1 коментар:

  1. Скали и криле над тях - най-достоверен портрет на времето (крилете по подразбиране).

    ОтговорИзтриване