Самотно ли?
Виж колко птици
са разцъфнали по клоните.
А камъкът е вярното ми куче
и лаят му е вкаменил скалите.
Тук най-очакван гост е вятъра,
а ехото като сокол се стрелка
за да отмъкне думите нанякъде.
Над мене са стада от вакли облаци,
които хрупат синевата,
във мене гнездят гръмотевици
и пътища на боговете се пресичат.
Дърветата в представите умират
на ослепелите души.
Няма коментари:
Публикуване на коментар