В окото на моята Изида
светлините се събират.
Летят космоси
по овалите на ореола…
Но когато глухарче,
кацне на лунната ти пътека,
влюбеният ми дух
е бил сляп парашутист.
* * *
В гората на глухарчетата
няма зима.
Пада сняг
нагоре към небето.
Докато някой наднича
през шпионката на мрака,
друг вижда лятото
в една картина.
* * *
По хребета на спомена
Сизиф изкачва себе си.
Но този връх
е път по пирамида.
Достигнеш ли го
по-добре да паднеш
в бездната
на своето безсмъртие.
* * *
Аз живея в огнен генезис
и съм разпнат на хиляди кръстове.
Леко летя над любовната лава,
като Феникс, възкръснал
над остриетата – пръсти.
* * *
Окото е хвърлено в огъня.
Като въглен в жарава.
И вижда, което след пъкъла,
следите оставят.
* * *
Преди да тръгнат раците се питат:
Къде зимуват хората, които
вървят в обратната посока.
И кръстът сочи четири посоки.
Но този, който в себе си го носи,
върви по пътя винаги нагоре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар