Всички облаци без слънце
са осиротяло стадо, но овчарят
не престава да пасе звездите.
Те, опасали безкрая хрупат тъмнината
и превръщат мрака в светнала кошара.
Зад оградата се чува вой от черни сили –
глутници от вълци балансират тишината.
В утрото на всеки ден сме осветени
от пастира, който идва за да опрощава,
даже сянката, която се прокрадва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар