Приведени (като въпроси)
под шапката на бяла къща –
безбожно влюбени, изопнахме
с трептенето си хоризонта.
„Внимавай да не се удариш”,
в очите ти тревога се четеше.
А аз на ум повтарях, че главата
отдавна вече е в краката ти…
И в тази нова мяра на балкона
(без отговорите) телата ни описваха
две съвършени удивителни –
от залеза до изгрева зад щорите...
Няма коментари:
Публикуване на коментар